Не знаех какво е намислила Мия,но гледайки я в уверената походка и забързаните крачки,които правеше пред мен,имах чувството,че вървя точно към края си.Вървях след нея,като от време на време се спирах леко,за да се уверя,че наистина исках това.Да,исках го.Искам го.Бях се втренчила в късата тъмночервена поличка на Мия.Тя покриваше буквално само предните й части.Беше дълга около една педя,че и по-малко.Коремът и кръстът й бяха голи.Носеше едно малко горнище без презрамки,което беше също толкова голямо,колкото и полата,като покриваше само гърдите й.На врата й висеше черен дълъг до полата метален гердан.Обеците бяха също от метал във формата на пирони забучени в ушите й.
   След дълго обикаляне на парка пристигнахме до една счупена до основи сива пейка.Около нея се бяха настанили групичка от момчета.Млади,може би колкото мен,но видътим беше направо плашещ.Бяха умърлушени,замаяни,от тях се носеше странна,но приятна миризма.Не казваха и дума,но се смееха силно.Когато ни видяха,мен и особено Мия,придобиха сериозен и мрачен вид.Един от тях се пресегна до нея и й подаде един плик.
   –Само това остана...Но цената се покачи!–облещи се той.
   –Това?!Само три пакетчета?!И искате за ТОВА толкова много?!Няма да стане.Миналият път взех пет пакета и дадох по-малко.За тъпанарка ли ме мислите?!
   –Съжалявам миличка,но или плащаш или се махаш.Такива са правилата–момчето,с което спореше Мия не се дразнеше от държанието й,а се усмихваше загадъчно.
   –Тогава можем да сключим сделка,както правим някои пъти.Сещаш се!–тя го погледна умолително.
   –Аа,не!Знам що за стока си.Няма да се размекна този път–той придоби сериозен вид.
   –Добре тогава.Ами тя?–Мия ме посочи и ми смигна–Нова е,неизползвана.А пък е доста замаяна,ще правиш каквото поискаш с нея.
   Момчето започна да ме оглежда и да се усмихва одобрително.Досещах се какво ще трябва да правя,за да успеем да си купим дрога.
   –Става.Но повече не я искам тук–той ми подаде ръка,искаше да го последвам.
   –Хайде Би.Знаеш как да ме зарадваш.

Интересно е.

Оооуу не очаквах такова нещо.Естествено ще има още. Амм...започвам.

   Бях решена да довърша плана си.Но той не включваше да се прибера у дома.Мия се съгласи да обиколим някое си нейно местенце с десетки пристастени.До преди два дни щеше да ми се стори рисковано да се забърквам с наркомани и най-вече с Мия,но се реших.А тя беше точният човек,който ми трябваше.Нещо в нея ме привлече от преди време,тя пробуди нещо тъмно в мен,което не исках да пускам извън себе си.Но днес то ме е обзело и аз съм негов заложник.С Мия вървим под ръка,като се побутваме от време на време и то,защото дозата ни замая доста.Губехме равновесие често,смеехме се на идиотщините си,които вършехме,като псуването по възрастни жени,краденето на детски играчки и тем подобни.
   Тя,с нейната къдрава катранено черна чуплива коса,разпиляна до раменете,и аз,с несресаната от дни кестенява дълга до кръста коса и тоновете черен грим по очите си,вървяхме все по-тромаво по улиците,обиждани и сръчквани от жени и мъже,които вероятно са искали да се свържат с родителите ни,за да ни приберат.Не знам.Не помня.Но помня,че след дълго лутане пристигнахме в един парк.Но на това парк ли се казваше?!Потрошени люлки,пейки вече без дъски за сядане,фасове по асфалта и оголени до основи дървета.
   –Лооу...това,това ли е мястото?!–погледнах замаяно Мия.Тя леко ми се усмихна и попита:
   –Заедно сме в това,нали?Е,тогава се стягай и тръгвай.Този път са гъби.Силни.Но ще ги поемем като чай.Все пак още си нова.Стой до мен и няма да бъдеш изнасилена,пребита или мъртва–чух лекия й смях и това малко ме стресна.Направо уплаши.

Ми много рядко попадам на любовни романи,главно защото не си купувам ,но понякога е отпускащо да почетеш история,в която знаеш,че няма да се случи при теб,но определо ще си в напрежение и възторг.

Лесно прощавам,за което се мразя страшно много. Но най-слабата ми страна е да избирам между най-добрите си приятелки и гаджето си.

[b]Двама мъже и половина
Ввойната вкащи
Отчаяни съпруги
Как се запознах с майка ви
Агнешко
Шепот от отвъдното
Грозната Бети
Сестри по неволя
Сексът и градът
Клъцни-срежи.

Още не съм приключила първата и честно казано не знам дали да я продължавам.Много бавно се развиват нещата,а пък и Ванеса нещо не ми допада като характер.Скучна и неестествена ми е. Сори,не искам да засягам никого.Не знам дали да я прочета,имам много по-интересни книги за наслада ,а пък и ми писнаха тъжните краища.

Струва си,наистина.Нищо няма да загубиш,само ще се насладиш на една прелестна история.Има поука,вярно е.Моят съвет е да не я изпускаш.

Всички хитове на Адел или нещо супер депресиращо.     

Същата история.

Много ми е трудно да избера.Искам да си купя Black berry,но не знам дали да е с голяма клавиатура или с голям екран.Кой е по-добрият избор?

Оооо,определено най-тъпите текстове са на поп-фолка.Не ги понасям,ужас.