Здравейте

ф5

Абе при мен е объркана!
Иначе какво правиш?

Здравейте

Супер е!
Ощеее <333

Така е Ив. 

И аз тая слушам в момента, започнала съм някъде от 30 минути.

Здравейте, скоро истории не съм пускала. За това днес исках да напиша
нещо и го написах.
Дано ви хареса, това е само 1-ва част, ще бъде може би от 2-3, не повече.

Ноща бе паднала над града. Светлините блещукаха. Чуваха се колите, които бързаха да се приберат вкъщи навреме за вечеря. Чуваше се детски смях навън, заедно с възрастните.
Аз притичах до асансьора и извиках да го задържат, но точно тогава се счупи токът ми. Изсумтях, взех набързо токът и влязох с едната обувка в ръка, а с другата на крака си. Доста кофти ситуация. Бях на 9 етаж, а над мен имаше още един. Доста щях да стоя в асансьора, но забелязах, че вътре имаше само един човек. Но дори и не го погледнах. Сякаш там бях сама. Щом спря на 9 етаж веднага излязох и тръгнах към апартамента си. Изведнъж усетих нечии ръце, които се увиваха около талията ми. Усетих нечий дъх да се впива в кожата ми. Усетих нечий аромат да ме опиянява. Усетих как нечии целувки пропълзяха по тила ми и как нечии ръце заиграха по тялото ми. Затворих очи и си поех дълбоко дъх за да усетя аромата на парфюма му, който обожавах и оставаше всеки път по кожата, дрехите и завивките ми. Отключих и влязохме вътре.
-Какво правиш? –попитах аз.
-Знаеш какво правя. Ти не знаеш какво правиш! –каза той и хвана част от главата ми и ме погледна в очите.
-Знам какво правя! Не го прави отново! –казах аз и махнах ръката му.
-Скарлет! –каза той и ме погледна. –Знам, че влизаме в грях и правим огромна грешка, но съм готов да издържа всяко наказание, само за да бъда още една нощ с теб. –рече той и допря устни в моите.
-Спри! Любов не е това да нараняваш другия! Любов е да го правиш щастлив! –отвърнах аз.
-Знам, че те нараних, но мога ли да получа втори шанс? –попита с надежда.
-Не! Не мога да си позволя отново да ме боли! –отвърнах аз и се запътих към вратата. Болеше ме все повече и повече, всяка дума, която казвах и всяка стъпка, която правих убиваше онзи оргън отляво. Очите ми се пълнеха със сълзи, но ги държах, трябваше да ги задържа.
-Скарлет не го прави! Обичам те! –каза той, а от очите му се стекоха няколко сълзи.
-Не мога, дори и да искам Лео! Не мога! –промълвих аз.
-Забрави, че някога си ме познавал! –отворих вратата и чаках той да си тръгне, но той стоеше и очакваше да променя решението си. –Не стой там! Тръгвай си! Върви си! Остави ме, не ми причинявай толкова болка, колкото любов не можеш да ми дадеш! –казах аз, а той тръгна и излезе през вратата, тръшнах я и отидох до прозореца. Видях как небето започна да се изсипва върху земята и хората. Гледах и мислих за него. Гледах как валеше, но сякаш нещо в мен ме накара да побягна и да се потопя в прегръдките му. Знаех, че не бе правилно, но знаех, че ако не го направя ще загубя много, а в живота си губих много, но това не можех да изгубя.

ф5 

Здравейте

Утре отивам на кафе и хич не ми пука.. не съм ходила днес ще вземат да ми пишат
отцъствие..

http://www.youtube.com/watch?v=kkfaqPLU2kM Виликкккк       

Добре, че е баба.. 

Благодаря ви!