Някой?

Аз , ако времето се оправи, защото тук се излива огромен дъжд.

Дано да се оправи времето.

Питайте http://ask.fm/sunlightr   

О, тука никакъв шанс за слънце, но нищо.Много обичам да вали.

Харесва ми.

Сигурно ще си пусна 90210 S04E04

Невероятни са.Последните три направо ми взеха дъха.

4 част.
http://www.youtube.com/watch?v=KjfpyiyVQ00

- Хей, събуди се. -Чувах смътно някакъв мъжки глас.Опитах се да го игнорирам, но вече се бях разбудила, така че нямаше смисъл.След като отворих очи, премигнах няколко пъти и погледнах към Раян, който ми се усмихваше нежно. - Разсънвай се.След десетина минути пристигаме.
- Колко време съм спала? -Попитах аз със сънен глас и усетих, че гърлото ми бе пресъхнало от дългия сън.
- През целия път.Събуди се на няколко пъти, надигна се, погледна ме и пак легна. - Обясни ми Раян, като дори за миг не свали тази нежна усмивка.Аз го слушах леко разсеяно, тъй като търсех шишето с вода в чантата ми.След като отпих няколко глътки и отново го оставих в чантата си, се обърнах към прозореца.Ню Джърси вече се виждаше.Никога не бях ходила там, но Раян ми беше разказвал, че повечето жители на Оушън Сити били стари хора с много котки.Било тихо и спокойно, а плажът бил невероятен.С него се местихме тук, понеже и двамата искахме ново начало.Аз нямах родители, нямах живи роднини, за които да знам, така че нищо не ме задържаше на старото ми място.Раян ми беше казал, че тук има баба, която от няколко месеца е в старчески дом и къщата и е празна, така че там щяхме да се нанесем.След още няколко минути пътуване автобусът спря.
- Пристигнахме. -Обяви шофьорът по микрофона. - Ако някой все пак е ял нещо искам да си прибере боклуците.Искам чисти седалки.Чисти!
- Аз ще сляза да взема багажа от долу, а ти вземи чантите от тук. -Само кимнах.Станах от седалката и се протегнах.Подръпнах потникът си надолу, понеже се бе нагръчкал докато бях седнала и преметнах косата си от лявата страна на раменете ми.Наведох се да взема неговата и моята чанта и слязох от автобуса.След няколко минути Раян излезе от тълпата хора, които се бяха събрали около багажника, с двата сака. - Готова ли си за новия ни живот? -Попита той след като дойде до мен.Нищо не му отговорих.Прокарах пръсти през косата си и тръгнах напред.
- Дойдох до тук, нали?Вече няма връщане.

Ти от къде си?Варна?

Аз след малко започвам.