изтрити

как мислиш-дали мисля,че мислиш

Хаха подписа определено   (y)  (y)  (y) 

биват

Иди на гинеколог
http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=14168 (exclaim)

спях

в 14 ч.

Поправени

пфф...празник било...не ми е празничкно

Честит осми март на всички!
Мама си я обичам безкрайно много-дано да е щастлива

Исках да споделя с вас една история , която прочетох преди малко:
В нея се разказва за безграничната обич и саможертва на МАЙКИТЕ НИ- ПРОЧЕТЕТЕ Я -НАДЯВАМ СЕ ДА НЕ СЕ ПОЗНАЕТЕ В НЕЯ:

Кажете на майките си днес колко много ги цените и обичате и си спомнете за тази история и как нашите мили майки могат и ще направят всички,за да сме щастливи ние
"An Angel By Your Side"

Майка ми беше полусляпа. Ненавиждах я! Създаваше ми толкова много затруднения и неприятности...

За да изхранва семейството ни, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато бях в началното училище, един ден се доближи до мен, за да ме поздрави и попита,как съм. Бях стъписан! Как си позволяваше да ме заговаря и пита как съм?! Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо. На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва:
- Хей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам! И исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма.

Още същия ден й казах:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!

Тя не ми отговори нищо. Но аз до толкова бях обладан от гнева си към нея, че дори за миг не се замислих над думите си. Не ме интересуваше какво чувства тя. Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея...

Учих доста усилено и не след дълго се възползвах от възможността да замина в Сингапур да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха ми се деца. Бях щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имах.

И тогава майка ми дойде да ме посети у дома. Не бяхме се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. А аз й се развиках:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка ми съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.

Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град. Излъгах съпругата си, че заминавам в командировка. След срещата, воден от чисто любопитство, отидох до родната си къща. Съседите ми казаха, че майка ми е починала. Не пророних дори една сълза... Предадоха ми писмо, оставено от нея за мен, което тя е искала да получа:

"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Много се зарадвах, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но не зная, дали ще мога да стана от леглото, за да отида да те видя...
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...”

То пък... ми край нямат тъкмо единия запомням и се появяват още 7....еми не е нормално това    

Айде някой да каже на Рали кой е тоз бе
http://kaprizen.com/?img=1423528     

Току-що пих вода