Габриел тичаше с всички сили-искаше й се всичко да бе свършило.Тя не мислеше,просто бягаше и бягаше.Искаше вичко да свърши,да започне нов живот,въпреки че Джереми ще й липсва.Не искаше да умира,нямаше и да извика някого,който да го залови-прекалено много го обичаше и предпочиташе да живее някъде там,отколкото да бъде някакво откритиеДори не разбираше защо се бе превърнал в..това.Беше като животно,едро с остри очи,които те следваха навсякъде.Страшно,а?Нея не я интересуваше-би се съгласила да бъде с него и в такъв вид,но не можеше-той искаше да я убие,бе убедена в това.Уморена тя седна до едно старо дърво,като затвори очи.В следващия миг тя се стресна.Но,защо?Сред тишината,която я бе обгърнала се чу силен,но далечен вик.Тя се заслуша и си чу името.Както стоеше препарирана,стана и отново се затича,но много по-бързо-разбра,че той сигурно я търсеше и бе много ядосан,затова не трябваше да спира-знаеше,че той щеше да я убие.Но къде може да отиде?Гола?Това сега не я интересуваше,искаше само да избяга,но къде?Той можеше да подуши ароматът й.
  След като беше отново уморена тя се спря до ендо езеро."Какво по..?"-бе същото езеро,на което сутринта тя беше с "Джереми".Спомни си,че той не искаше да влезе в водата и това я разсмя,но смехът й бе прекъснат:
-Посмя ли се достатъчно?-Габи не можеше да се обърне-сиакше,но краката й не я лсуашаха.Започна да препери.
-Не,не го прави.Аз..аз не изпитвам нищо към теб.Ти си чудовище,просто ме остави.-тя го лъжеше,но искаше да се спаси.Не трябваше да сео бръща,защото той щеше да види сълзите й,стичащи се по лицето.
--

ето 3-та част.

леле,причерня ми .

такова > 

нищо   

активиа с мюсли

аз ще пратя на половината клас и на само 2 момичета.

да.

О,нямам си и идея.

Веска.

Кафеви,но доста тъмни.Харесвам си ги,защото са САМО един цвят,а не над 1000 (направо е грозно и банално,всеки втори има такива).

Да засега.

омфг,не.