Здравейте

Благодаря ви! Днес по- късно вечерта или утре ще пусна следващата част!

И аз искам ама не искам!

Всеки е минавал през този период.
А и освен това да не харесвам никой ми е много по-добре!

Ами долу горе съм за 5 и нещо, ама не знам точно колко защото не съм го изчислявала.
Иначе остави т'ва даскало, че вече не ми се мисли и говори за него.
Как е ергенлика?

Аз съм седнала на пода и говоря с две приятелки!
Завърши ли вече или си до 30?

Диддиииии как си? 

Скоро не съм пускала истории и вчера ми хрумна една идея и реших да я споделя с вас! Историята ще бъде от 2-3 части най-много. Надявам се ви хареса!

Навън се изсипваше проливен дъжд. Сякаш небесен водопад се изсипа върху улиците.
Едни се радваха на дъжда, други просто се мръщеха. Едни минаха под него с усмивка, други се криеха. Едни се бяха научили да танцуват под него, а други не. Едни просто го гледаха през прозореца, а други се радваха докато капките му падаха върху телата им.
Едни се криеха с чадъри, а други притичваха за да стигнат по-бързо в домовете си на сухо. А други стояха и слушаха как капките падат и се разбиват, а други просто се наслаждаваха.
Отново бях с него, отново бях в неговото легло. Отново аромата му се впиваше в кожата ми. Отново устните му играеха по тялото ми. Отново извивките по тялото ми се сливаха с неговите. Отново аромата му ме опияняваше. Отново от грешната си любов ми даваше. Пръстите ми играеха по гърба му, а после бавно се преместваха към постелките и ги мачкаха свили ги в юмрук. Отново предавах обичта на човека, който отново стоеше и ме чакаше сам, умислен, с чаша вино и телефон в ръка, очаквайки моето обаждане, но уви такова не получаваше.
Станах от леглото и обляках ризата му.
-Къде тръгна? –попита той, като хвана нежно ръката ми.
-Ще взема нешо за пиене! –рекох и се усмихнах леко, целунах го нежно и отидох в кухнята. Щом застанах на плота усетих нечии ръце да се преплитат около талията му. Нямаше на кого друг да са, отново бяха неговите. Прегръщаха ме силно и заедно с това нежно. Караха ме да се чувствам защитена, щастлива и обичана.
-Чувстваш се виновна нали? –попита ме той и заедно с това ме целна по бузата с нежните си устни.
-Сякаш няма за какво? –отговорих аз и си сипах чаша кафе, след което се обърнах към него.
-Защо просто не го оставиш? Така страдате и двамата! –рече той и взе чашата от ръцете ми. –Остави това кафе! –остави я на плота и взе едно вино, което бе приготвил. Взе две чаши и тръгна към стаята. –Нека не мислим сега за това! –усмихна се и влезе.
Не можех да не мисля за това. Беше се загнездило в съзнанието ми нямаше да го напусне скоро. Докато влизах в грях с този мъж, съвеста, спокойствието и истинска усмивка нямаха скоро да се върнат и успокоят.

Първо провери дали ти е удобно и след това ползвай!

Константин- Четири стени <333

• Четири стени .. кутийка щастие за двама.
  Четири стени .. извън които въздух няма.

  Последни крадени минути,а после всичко ще се срути.
  Пак ще си тръгнеш.
  Да те докосвам право нямам,да те целувам право нямам, но си ми нужна.

  Тази любов не е като другите тя ме убива ден по ден.
  Щастието е винаги другаде, никога то не е за теб и за мен.
  Тази любов не е като другите тя ме убива ден по ден.
  Нека боли искам да бъда с теб , нищо друго не е важно за мен.

  
  

  Даже на инат да гледам в теб в очи студени.
  Пулсът блъска пак, кръвта ще среже моите вени.

  
  

  Последни крадени минути,а после всичко ще се срути.
  Пак ще си тръгнеш.
  Да те докосвам право нямам,да те целувам право нямам, но си ми нужна.

  
  
  

  Тази любов не е като другите тя ме убива ден по ден.
  Нека боли искам да бъда с теб , нищо друго не е важно за мен.
  Тази любов не е като другите тя ме убива ден по ден.
  Нека боли искам да бъда с теб , нищо друго не е важно за мен.

http://www.youtube.com/watch?v=QQpZdH6Zv7Q за тази се сещам!