Ох настроението ми се оправя като се сетя за даскало,странно ,но факт. 

Като бях на 3-4 (не мога да повярвам, че го помня) бяхме на гости в Смолян у сестрата на баба ми и там имаше една голяма секция със стъклена витрина. Бяха наредени всякакви малки фигурки, бяха като играчки. Реших, че искам да си поиграя с тях. Другите бяха в другата стая и си говориха. Пресегнах се и цялото съкло от витрината падна върху мен и най-вече върху ръката ми. От там аз имам един спомен, в който отивам в другата стая и казвам "Мамо, порязах се.", но не е било така. От там са ме завели в болница. Цялата ми длан е била в кръв. И там където са кокалчетата всичко ми се е държало и е висяло само на тънка кожичка. След това си спомням как съм у баба ми и съм завита с любимото си одеалце (с което съм завита и сега) и плача.
И сега имам само белег.

Аз ставам. Лека на всички