Не знам на колко си, но ако си в крехка възраст по-добре не започвай диети.
1-во ти сега растеж и и се развиваш.
2-ро с тези диети имаш възможност да качиш 2 това, което си свалила.
Запиши се на някакъв спорт или тичай, прави упражнения.
Откажи газираните напитки, натуралните сокове.Освен, че се пълнее, са и вредни. Съдържат много захар.
Сега е сезона на плодовете и зеленчуците. Има страшно много и имаш голям избор.
Откажи сладкото, не на цяло, но го ограничи.
Пий много вода, защото тя ускорява метаболизма.
Тестените изделия също ги намали.
Пърженото също го намали.

П.П: Не прекалявай с плодовете, защото в тях също се съдържа захар, а захарта е вредна и от нея се пълнее. 

Доста голям роман написах!

Здравейте! Реших да пусна една нова история, няколко части от нея съм пускала и преди, но след това я спрях. Сега мисля да я пусна отново, но този път малко променена.
Хората и някои случки в нея, не са авторска измислица.

Не помня годината, нито деня, нито часа, нито датата, не помня времето, но помня случилото се. Дните не се помнят, но моментите да. В онзи момент се влюбих по детски начин, толкова чист, толкова красив. Както беше по онова време, когато харесваш някой, закачаш го, дразниш го, докато накрая без да усетиш как стават нещата вече ходите. Е, при мен не бе така точно. Докато се усетя, той си бе заминал, бе харесал друга. Тогава разбрах какво е да заобикнеш някого за толкова кратко време и заедно с това докато мигнеш той вече да те е сменил с друга. Болеше ме, но пред приятелите си бях твърда, не показвах, че не ми беше безразлично. Да, по онова време нямаше нищо сериозно. Но по онова време разбрах какво е да пропуснеш шанс, какво е да обичаш без да си обичан и как да прикриваш болката си, слагайки усмивката на лицето си.
Той бе доста буйно момче. Не знам дали правеше това, което на него  му хареваше, дали просто за пред мен го правеше така и не разбрах, но аз просто за толкова кратко време го заобикнах. За толкова кратко време се влюбих в него. Не знам какво специално видях в него, не знам какво ме привлече към него, не знам как дори се захласнах по него, но едно знам, че заради него любовта в пълния смисъл все още не съм опитала!

Здравейте отново

Според мен зависи много от метаболизма ти. Също от тялото ти, защото едни свалят страшно лесно килограми, а други с доста пот на челото. Колкото до приема на течности, според мен трябва да приемаш само вода и понякога да си позволяваш да пиеш сок, или студен чай или друг, но без захар.
Колкото до плодовете, не забравяй, че в тях също се съдържа захар, за това трябва да внимаваш по колко плода ядеш.
Можеш да свалиш доста килограми, но можеш да свалиш и малко. Зависи от тялото и метаболизма ти.

ааааа

аз лежа и говора с една приятелка!
Как си?

Здравейте

Мисля, че песента е на Jennifer Lopez Ft. Putbull- Dance Again

Здравейте

Това е края! Надявам се да ви се е харесала!

Върнах се отново в леглото където ме чакаше той. Усмихваше се бе доволен, че съм до него, но на сутринта щеше да си тръгне, а когато ме видеше щех отново да съм непозната. Седнах, а той нежно прокара пръсти през косата ми.
-Харесвам мириса ти! –изрече нежно и пусна ръце по бедрата ми. Започна да ме целува по връта нежно, устните му пареха и изгаряха кожата ми, там където целуваше, белег оставяше. Затворих очи и отново се предадох на страста си и любовта си което определено беше определена за неправилна и бе такава.
Събудих се сутринта, а той не бе там отново. Направих си кафе и взех една от ризите му. Облякох я и си сипах кафе в една чаша. Застанах до прозореца и гледах как се качи в колата си и отново си тръгна оставяйки ме отново. Гледах как запали гумите на колата, а след малко сякаш живота ми спря. Чашата падна от ръцете ми, а краката ми сами се затичаха към вратата. Тичах за да хвана асансьора, но не успях и побягнах по стълбите. Тичах колкото сили имах, колкото той ми беше оставил. Слязох долу, а хората бяха заобрадили една зона, а дима се вдигаше високо. Разбутах хората и тръгнах към колата, а нечии ръце ме спряха.
-Не можем да ви пуснем госпожице, прекалено е опасно! –не трябваше нищо да приключва така. Не беше редно. Виках и започнах да плача. Чувах викове отвсякъде, имаше и пострадали. Гледах колата, а сякаш сърцето ми бавно умираше заедно с него.
Изведнъж сред цялата суматоха видях познато лице. Лице познато до болка. Гледаше ме и се досещаше какво става. Гледаше ме с умоляващ поглед, който съсипваше, очите ми бяха напоени от сълзи. Погледнах го, а очите ми се напълниха още повече. Знаех, че наранявам себе си, нараням човека, който ми даде любов без да искам, даде ми всичко от което имах нужда, а аз го предадох. Вината ме разяждаше, любовта погубваше, но още щом започвам това знаех, че края няма да е като в приказките. Знаех, че ще има жертви, но въпреки това започнах. Макар да бе приказка, макар да бе красиво, грешно, греховно, подло, макар да имаше и красота нямаше да има щастлив край. Човека, който ме гледаше тръгна към мен прошепнах тихо през сълзи.
-Съжалявам, прости ми!  - не издържах и просто се изплъзнах от ръцете на нечий господин и побягнах към колата, той се развика след мен.
-Линда! –викаше, но аз не се спрях, просто тичах напред към нищото, напред към ада. Там където знаех, че няма да има рай. Точно когато пожаро гасителите свършиха колата се запали, а те просто трябваше да се махнат за да не пострадат. Докато тя бягаха към спасението, аз тичах към смърта, сякаш не ме бе страх от нея, знаех, че ще умра, но щях да умра с човека на когото подарих сърцето си.  Точно когато стигнах до нея колата избухна. След избухването всчики гласове бяха затихнали. Всяка светлина бе запълнена. Само мрак и тишина.
Момчето, което стоеше зад жълтите ленти побягна към колата, от която бяха останали само угарки.
-Линда! Линда! Линда! –викаше, огъня тлееше, а той просто се сгромоляса на земята. Бе на колене. Викаше името й, скубеше косите си. Не му бе оставила нищо, освен един куп спомени, които ще болят всеки път, щом сети се тях. Всеки път ще бъркат в онази рана където няма да оздравее. Всеки път ще кървят, докато някой друг не я закърпи, докато някоя друга не я замести.
Любовта бе прекалено опасна. Нараняваше, вземаше жертви, опустошаваше, но винаги даваше, винаги те караше да се чувстваш обичан, да усетиш чувството какво е да бъдеш обичан. Винаги те изслущваше, когато нараняваше и трети те погубваше.
Лесно се влюбваме, трудно остава ме влюбени, но щом останем когато тя се е опитала да ни повали, то тогава сме я победили и хванали завинаги.

Как си Кали?

Да.
Как минава времто ти в тея жеги?