много готин ... супер интересен         

Спомен станах забраненa.

Какво беше това
дойде ,удари ме и си тръгна.
Гръм или благословия,
от земята не успях да мръдна.

Смърт или живот,
не можах да видя лицето.
Като изблик нов ,
коренно измени се битието.

Намери ме , изпод всичкото,  най- накрая.
Вкус на истина по езика ми протече.
Студена пот полази ме, не можах да се осъзная.
Заглъхнаха ушите щом думите изрече.

Замъглиха се очите ,
капка милост не остана.
А така боляха синините.
Не спря да блика и мени , кръвта разляна

Смени се картината ,
светлините се сляха.
Отгатнах причината ,
а трупът ми с обиди поляха.

Но не спря там ,
продължи да гони и събира.
Събра всяка моя скрила се част ,
всеки път убийството копира.

Студена плът,
синя и ранена ,
омърси и най невиният ми кът ,
като спомен станах забраненa.

Нещо ново и с повече въображение.
                  Чудо
Понечих да докосна звезда от небето
и тя упари ме жестоко.
Огледах се и осъзнах , че съм на сред полето ,
самичка скрита в сянката дълбоко.

Видях Луната да огрява сто-годишното дърво,
подпрях се леко , да усетя какво това чудо е било.
А до дървото същество , с очи големи и неземни
Зачудих се божие творение ли е то или създание без прилика със мене.

Пристъпих плахо и  страхливо ,
а то издаде звук унил .
Коленичих на земята  аз нетърпеливо
и заговорих му трескаво и бързо,как с очи ме е пленил.

То отвори си устата и ми каза „Аз съм твой”
и разтвори си ръката , сякаш медна.
А тя пълна с песъчинки, може би безброй 
и обсипа ми косата , с тях всички до една.

Тогава пръстена надянат на малкият ми пръст исхлузи
каза , че за него е дошъл.
А за отплата целуна румени ми бузи,
а щом премигнах той си беше отишъл.

Погледнах отново в синевата
и си мислех сън ли е това ,
Все още бях в полето ,
но руса бе станала моята коса.

Тогава пак погледнах и видях ,
че коса не е това ,а цветове .
Бях превърната в растенине красиво
с дълга дръжка и листа .

Останах пак сама самичка на това поле ,
не като човек самотна , а като растение.
И така до края си останах красива гледка за очите,
но поне едно чудо бях видяла което изпълваше със смисъл дните.

Казвайте ако липсва някоя запетая или пък е поставена не на място.

Уау ... много красиво

Да извинявам се ..
ПРосто го преписвах , защото оригинално е написано на парче хартия и е станало объркването
Искрено  и много ти благодаря. (f)

Реших да пусна едно стихче за малките деца...
тей като не пиша много детски стихчета реших малко разнообразие..

Вярваш ли в чудеса

Вярвяш ли в чудеса ,
вярваш ли в магически неща.
Приказки за рицари принцеси,
бобени зърна и за малките човеци.

Вярваш ли, че има рай,
че на живота няма край.
Вярваш  ли , че в свойте старини
на внуци прикази вълшебни ще разрправяш ти.

На Рапунцел по косата се катериш ,
или съкровище копаеш да намериш.
Със тиква на карета станала пътуваш,
и да видиш принца хубав се вълнуваш.

Баба яга на метлата,
плаши да открадне пак децата .
Кумчо Вълчо - лош и зъл
пакости да прави е дошъл.

Торбалан напред назад с чувала обикаля
и да пъхне нещо сладко вътре се надява.
Баба меца с заека говори,
а Ежко Бежко в дупка паднал и се чуди що да стори.

Кума лиса лукаво се облизва
дръжката на чепка с грозде лекичко прегризва.
Косе Босе я видяло, викнало
и сиренцето в човката си изтървало.

Прасенце до прасенце къщичка строят
та като дойде вълка лош с хитрост да го победят.
Цялата гора кънти от весел глъч ,
станали са рано сутринта със първия слънчев лъч.

Да вярваш

Да вярваш не е никак лесно,
иска се кураж,
но да презираш всички пак е грешно,
да се довериш за теб да е мираж.

И виждаш как времето минава,
как всеки що обичал си отива
и миналото пак не те оставя
и вината-болезнено игрива.

Не можеш да простиш ,че не си съумял,
да оставиш  поне веднъж сърцето да обича
и как единствено гняв и болка през годините си брал
а сега края изпод мислите наднича .

дааа .. много бих искала

Благодаря вии многоо   

даааааааа обожавам
обичаш ли да гл телевизия

Искам живота да бъде прост. Без усложнения грижи и мъки. Да бъде спокоен , бавно отплаващ кораб, приятел на вълните и морето. Приятел на вятъра и слънцето, приятел на мечтите и хората. Да бъде лек и охлаждащ като летен бриз, красив и невинен като птица. Справедлив и неокалян. Разкрит и даже лекичко безпомощен , устроен просто ей така.

Това е нещо като въведение към следващото, което мисля да оформя като стихотворение , но искам да видя дали ви харесва
                                          ***

Щастлива съм ако мога залеза да виждам всеки ден и на всяка буря път ще сторя ако знам , че слънце ще изгрее пак за мен. Всеки вик и дума черна ще поема, ако знам ,че пак съдбата блага ще приема. Да бъда мразена ще давам без капка жал ако знам, че всеки мразил ме по- рано ,че грешка е направил е узнал. Ще дам каквото мога като знам , че пак ще има утре и на всеки пуснат вътре във сърцето дом за приказ ще създам. Ще бъда хулена и грешна ако трябва като знам , че всичко що можах направих душата да раздам. И може аз любов дан срещна, нито свободата  да посрещна , но моят дом и моят праг ще приемат всеки без за тях
да има враг. И може вечер във леглото сълзи да нижа аз на броеница , но ще си остано чиста,силна разперила криле като бяла лястовица.

Може да има грешки .. казвайте

най-хубавия съвет,който някой може да ти даде