Маслини    не ги ям и не ми трябват ;дд

Без теб се чувствам слаба,
но не мога да прескоча невидимата ограда

Човеко имаш огромен талант.    Продължавай 

аа и само да те питам ;д На колко години си, че ми стана интересно?

Много мерси. 
Иначе е разказ . (:

Мне ;д трябвало е да се родя на 13-ти , но съм се родила на 14-ти и познавам една приятелка която е на 13-ти ;д тогава щях да имам. 

Тарантула о.О

    Още от малка исках да видя света! Исках да пътувам, живота ми да бъде изпълнен с приключения! Винаги си казвах, че отдаде ли ми се възможност за пътешествие никога няма да откажа.! Всяка вечер се молех поне веднъж да бъда свободна..като птиците! Да летя, да гледам отгоре и поне за миг да не съм равна на хората, да бъда ангел!
Но преди да разбера, че за да си всичко това не е нужно да пътуваш, а да бъдеш обичан, все още това бе моята мечта..
Имах си едно момче, то бе винаги до мен.Обичах го от цялото си сърце.Мислех, че за нищо на света не бих го оставила и той добре знаеше това, до момента когато възможността мечтата ми да стане реалност се увеличи..
Бе най-обикновена петък вечер, в която отидох просто да взема пощата без очаквания за нещо ново.. просто скучните сметки.!. Различното бе, че в този ден нещо силно ме теглеше към пощенската кутия , сякаш тя искаше да ми каже нещо важно.С гръм и трясък взех писмата, седнах на алеята и започнах едно по едно да ги чета. Из сметките се показваше писмо в розов плик, което ми подсказваше, че то е по-различно! Това бе покана от моят бивш приятел, който знаеше за мечтите ми, беше спечелил два билета за околосветско пътешествие и решил да покани мен..какъв късмет, а? Да, той все още имаше чувства към мен и това бе неговия опит да ме спечели отново.Не исках да падам в капана му, но не можех да откажа.. Мечтата ми?! Влязох у дома, поех си дъх и казах всичко на гаджето си, с което вече живеехме заедно.Той разбира се бе твърдо против да пусне неговото “ злато “ да замине с “лудия Робърд” – така го наричаше той. Последва жесток скандал, но аз държах на желанието си и просто не се отказвах от него! За броени минути той вече се беше изнесъл от вкъщи, оставил почернялото си злато в ръцете на друг мъж. Чувствах се виновна, но все пак се обадих на Робърд , уговорихме си място и час на срещата и това беше.. Събрах багажа си минговено! Не можех да заспя от нетърпение и от мисли къде ли е приятеля ми сега..
На другият ден се запътихме първо към Франция, след това към Италия, Испания, Турция, Гърция, Румъния... и така се върнах отново в България.. Бе минало толкова време на пътуване из чужди земи, гледане на чужди красоти, чужди хора..
Върнах се в България! Минах през много предизвикателства, но все пак тук всичко е мое! Търсих Том ( това бе името на любимия ) , но не го намерих! Разбрах, че е заминал след мен да ме търси.. бях толкова объркана. 
В момента в който си лежах, гледайки тавана и мислейки си “ Божичко, това момче наистина ме е обичало! “ се позвъни на вратата. Отваряйки я аз тайно се надявах това да е той..и точно така беше! Разцелувах го, запрегръщах го и толкова се радвах, че пак го виждам! Той бе тъжен, каза ми, че ме е излъгал. Чудех се за кое, но още преди да задам въпроса получих отговор.Той каза, че не е искал да ме пусне, не защото съм с бившия, както твърдеше , а защото безценното му злато си заминава и не знае дали пак ще го усети в ръцете си! В този момент почуствах Том толкова безценен, колкото никога!
Бях преминала през толкова места, мъже, красоти, но нищо не е по-добро от Том и моят роден дом!
България, винаги ще бъда твоя!

П.С.: Мечтите винаги се сбъдват, дори по начин който не виждаме!

мда и аз много мразя, че понякога се правят на големите биячи ; )
и тормозят някой и обиждат само защото си мислят че така са харесвани от другите.
аа.. и ненавиждам използвачите, тези които използват момичетата : )) падат ми адски много в очите,

Имам вкусни бонбониииииииииииии  

Водица; ддд