Че не ми се става толкова рано.

Десет.

Полянка в гората.

Нощ.

Не.

Мляко с Nesquik
Тостер с шунка и кашкавал
Еклерова ягода
Кафе

1.Какво значи никът ти? Частна, лична, тайна любов.
2.Как и защо го избра? Харесва ми как звучи на английски, а и винаги съм си падала по тайните афери.
3.Ако можеш би ли го променил/а и защо? Не, определено не бих го променила, защото ми харесва.
4.Според теб сред потребителите кой има най - хубав ник? (може няколко) Тези, които ми харесват, ги оценявам високо в съответната тема във Форумни игрички.
5.Кой е най - тъпия ник или кой ник най - много ви дразни? (пак може няколко) Не ми се изброяват, но определено има и такива, които не ми харесват.

Цигара.

15. Протегнах се към телефона си, намерих номера, който исках, отпих от коктейла и набрах.
     -   Хей, ти се обади – кадифен мъжки глас, сънено шепнещ в ухото ми.
     -   Да. Съжалявам, че се забавих.
     -   Дано да имаш основателна причина.
     -   Имам. Тази седмица си идвам. Ще ме чакаш ли на летището?
     -   Да. Бъди сигурна.
Роб ме изпрати с неохота. И мрънкаше, че съм го изполвала. През целия път в колата от вилата ни до летището. И от колата до изхода. И не спря дори когато скочих на гърба му и започнах да се извинявам. Е, това разсмя и двама ни и в крайна сметка се разделихме лирично и едва ли не сълзливо. И обещех, че скоро ще се върна.
Макар и малко, Манхатънското летище представляваше една своеобразна лудница.
Но едно лице се отличаваше от тълпата. Бавно се приближих към него и силно го прегърнах.
-    Да се махнем от тук. Моето място?
-    Да. Където кажеш, Саша.
Отидохме в Bryant Park. Любимата пейка, идвахме тук от години. Сгуших се в момчето си и го целунах. Едва отделила устните си от неговите, прошепнах:
-    Обичам те, Марк. Съжалявам, че ми трябваше толкова време.
-    И аз те обичам. И страшно се радвам, че се върна.
-    И вече никъде няма да ходя – той ме стисна по – силно и продължи да ме целува.
Да, исках Марк, нуждаех се от него. Нейт беше разтърсващо усещане, но бяхме твърде еднкви, за да можем да оцелеем. Времето в Испания ме накра да осъзная, че това, което се случи между нас не бива да ме тревожи. Затворих една глава от живота си, най – накрая бях готова да го пусна да си иде, макар и да знаех, че никоя друга нямаше да бъде достойна за него в моите очи. А и след онази нощ го чувствах по – близък от всякога и знаех, че мога да разчитам на него винаги. За всичко. За абсолютно всичко. Дори и някога отново да бъдем заедно, ако се окаже, че сме твърде нестандартни за другите хора в света.
И му казах това лично, на третия ден след завръщането ми в Америка. Прие го както очаквах – сякаш аз изразих на глас неговите мисли.
-    Ким, ти си оставаш най – красивата ми история – той ме целуна по бузата, но беше толкова близко до устните ми, че сърцето ми веднага ускори пулса си.
-    Какво ще кажеш, вече завършихме ли романа?
Кривата усмивка и дяволският поглед.
-    Поне първият том.
После си казахме „Довиждане”. Нейт подготвяше турне, а аз исках да прекарвам цялото си свободно време с Марк.
Чувствах се преродена, готова да го обикна сякаш за първи път, да откривам нови дълбини на характера му. Той ми позволяваше, чувствах се като малко дете, което скита само в гората, докато някой силно държи ръката му. Редувахме се и разменяхме ролите си. Пред него разголвах не само тялото, а и душата си.
Никой никога нямаше да ме обича толкова силно, колкото Марк. И също така никоя нямаше да обича него повече от мен. Той бе елементът, който ми пасваше идеално; опората, на която се крепеше моето щастие. Моят Марк.

Край

Ето една.

Море.

Не.
Кой е последният филм, който гледа на кино?