Някакво сладурско е, радва ме (f)

Кажете ако има интерес, щото.. малко ме обезкуражавате така 
Да я продължавам ли?

Какво ли не и пак нищо. Слушах музика, главно, и се чудих дали да гушна един човек или не.. ;д
Свириш ли на някакъв музикален инстремунт? Какъв?

Ето продължението.

-Този младеж е много странен. - обади се някой от кръчмата. - Както и да го погледнеш, от себе си излъчва дяволско спокойствие!
-Така е, пък и говори с такъв дълбок и плътен глас. - обади се друг. - Чак тръпки те побиват.
-Всъщност ми се видя много свестен и уравновесен младеж. - обади се пощальонът. И той беше там. - Вчера имах честта да проведа кратък разговор с него сутринта, докато разнасях вестниците. Дявол го взел, този човек обаче наистина е чудак. И пушеше, представете си, тютюн в лула! Никой от десетилетия вече не пуши лула. Кой знае от къде се е дянал, че да пуши лула.
-Лула ли?
-Лула. - потвърди Джими. Това беше името на пощальонът.
Джими не беше впечатлителна личност. Трудно можеше някой да го изненада с нещо. Беше млад мъж около трийдесетте, несемеен, среден на ръст и по-затворен човек. Не обичаше да говори много много, ако нямаше за какво.
-Лула значи..
След тези думи разговорът бе рязко прекъснат. Във кръчмата влезе Антъни.
-Добра вечер, господа. - любезно поздрави той.
Всички впериха очи в него. Антъни Седна на бара и си поръча бира, без ни най-малко да се смути от неестествената тишина.
Пръв я прекъсна Оуен - душата на компанията. Беше едъри червендалест, но много симпатичен. Всички много го обичаха и искрено му се забавляваха.
Той стана и седна до новодошлия.
-Добър вечер, младежо. Как сте тази вечер?
-Благодаря, добре. - отговори Антъни, без да удостои компанията си с поглед. Отпи от бирата си.
-Как ви се струва градчето ни? Всички разправят какво ли не за вас, а вие все си оставате загадка.
-Живял съм тук и преди, какво друго мога да мисля за мястото, от което идвам? - този път младежът погледна Оуен и му подари спокойна усмивка. Лицето му по никакъв начин не издаде чувствата му. - Просто ми се наложи преди години да замина, не по собствено желание. Сега съм отново тук.
Оуен го изгледа странно. Антъни отново се извърна и допи бирата си.
-А къде сте живели преди, тук, в градчето? Сигурен съм, че щях да ви запомня. - попита мъжът.
-Това не е важно. - заключи той. - Какъв е специалитетът тази вечер? - обърна се той към бармана. - От няколко дни ям каквото още не съм изял от пътуването, имам нужда от нещо свежо, домашно..
-Печена сьомга. - отговори бармана.
-Пфу, не харесвам риба. - каза Антъни. - Имате ли нещо не толкова.. морско? Например боб с ориз?
-Има, разбира се. Това ли ще желаеш?
-Да, благодаря.
След малко храната му бе поднесена и той започна да се храни с удоволствие. Имаше интересни маниери, сигурно бе син на нечий благородник? Държеше се изключително изискано и отбиваше майсторски всеки разговор, който някой се опитваше да започне с него.
Когато приключи, той благодари на бармана, плати му и тихо излезе от кръчмата.
-Ама че чудак, наистина. - обади се същият мъж от ъгъла. Все още не бе помръднал от мястото си.

От двете по малко.. :/
Любима алкохолна напитка?

Ехее, чак пък и филм хД (f)

Ще порастнеш, то си е до гена на човека, сигурна съм, че ще порастнеш. Едва 5-ти клас си, нормално е да си по-дребничка.

подписа

"Медальонът" на Галина Златарева
За или против гей браковете?

Ето някои, които намерих.
http://25.media.tumblr.com/tumblr_lkg8f … o1_500.jpg
http://media.tumblr.com/tumblr_lmsr6457xs1qc71sw.jpg
http://31.media.tumblr.com/tumblr_lyvyp … o1_400.jpg
http://29.media.tumblr.com/tumblr_l9d38 … o1_500.png
http://data3.whicdn.com/images/12891253 … _large.jpg
http://4.bp.blogspot.com/-gwYfH1X-aMs/T … id-003.jpg
http://media-cache-ak0.pinimg.com/236x/ … 7e96bb.jpg
http://media-cache-ec0.pinimg.com/236x/ … a3f7ef.jpg
http://images2.wikia.nocookie.net/__cb2 … 137164.jpg
http://www.short-haircut.com/wp-content … -girls.jpg

Не са на 100% спрямо изискванията ти, но, надявам се да ти свършат работа. (f)

Привет хора. Музата ми най-сетне отново дойде след разочарованието, което стария харддиск ми донесе, а именно да изтрие едни от най-добрите записки за разказче, които някога бях започвала! Няма значение. Поствам нещо, това е само началото му, надявам се да успея да го развия и да достигна краят му. Ако има интерес, определено смятам даго продължа. Пък ако няма, ще си го продължа само  на компютъра. ;д
Приемам критики и мнения, макар и да съм малко.. хъм.. непредприемчива личност, в смисъл че трудно приемам някой да ме критикува. Но какво да се прави, такъв ми бил характера.
И ето го началото.

  Спокойно есенно утро. Дъждът монотонно потропваше по прозорците.
Тишина. Тя изпълваше цялата къща от дни насам, а сега тя бе дори още по-зловеща. Само от тавана се чуваше как капките си прокрадват път от покрива към вътрешността на къщата и се строполваха драматично на пода. Отдавна се беше надул от влагата, сега дъждът само довършваше започнатото. Никой не си бе направил труда да направи този скапан ремонт на покрива.
  Тишината не остави задълго присъствието си на това място за този ден. Едно малко дете, избягало някак от приюта за деца без родители, тичаше към старата постройка. Шляпайки под дъжда в локвите, то не съумяваше да овладее страха си от полицаите, които бяха по петите му. Когато достигна вратата, отвори я с треперещи ръце. Отключена беше. Шмугна се вътре и се затича нагоре по стълбите насреща вратата. Скри се зад вратата на първата стая, която видя. А къщата имаше много врати. Детето зачака.
  -Къде изчезна това проклето същество - чу се някой да казва отдолу. Гласа беше последван от тежки стъпки на двама едри мъже. Полицаите.
  -Само да ми падне в ръчичките този звяр, ще го направя на парченца! - добави друг глас. Момченцето се сви още по-плътно до вратата. Чу стъпките на един от двамата. Приближаваше. Овори вратата, огледа се, но не видя никой. Защо? Момчето беше вътре. Какво пречеше на полицая да види къде беше момчето?
  Тишина. Отново тя бе прекъсната.
  -Не е тук. - провикна се единият полицай някъде отдолу.
  -И тук не е. - каза полицаят от стаята.
  -Да се махаме, това място е прокълнато. В случай че малкия оцелее, да се оправя както знае!
  Двамата полицаи напуснаха къщата. Момчето се измъкна иззад вратата.
  Защо? Какво беше попречило на полицаите да го видят зад вратата? Бе станал невидим ли? Но това е невъзможно! Някой, или нещо, му бе помогнало да се измъкне от лапите на двамата полицаи. Но какво?

Играта е следната:
Поствам гифче и следващия казва дали му харесва или не. И така нататък.
Соу, ето го първия гиф: http://24.media.tumblr.com/8f5ed1021873 … o1_500.gif

(съжалявам ако има подобна игра, или ако е глупава..)