зависи каква е песента..има някои чалгии където са отвратителни-без смисъл и ритъм..обаче има някои с чувство и са невероятнии

тоя е ебати тигъраа   

Жена застава срещу вьлшебно огледало и пита:
- Огледалце, огледалце на стената - коя е най-красива на земята?!?
Огледалото (отчаяно) отвърнало:
- Ми мрьдни се да видя МА...
     

заповядай:

заповядай:
http://kaprizen.com/?img=736640

Трябва ми снимка на която да пише следният текст:
Преча ли? Кажи да ме няма! Кажи ми, преча ли?
Дори да ме лъжеш - всичко знам!
Преча ли? Не те наранявам, а мога, чуваш ли?
Дори да ме лъжеш - всичко знам!

Ааа да и на мен ми се получаваше така няколко дни подред..аз нищо не напрайх и той сам спря да се изключва .. и сега не ми прави този проблем..обаче от време на време пак се появява..може да е от някой сайт ли де да знам и аз вече . . .

заповядай
http://kaprizen.com/?img=735977

Ако на думите изневериш и кажеш дума, заредена с други смисъл, или удариш с думата за Нежност, или затвориш с дума Свобода, или намразиш с дума за Любов, или излъжеш с думата за Честност, или от думите се отречеш, защо са думите тогава? Ако животът ти минава не като твой, а като нечий чужд живот, от някого негласно продиктуван, защо тогава го живеем? Дали въпросът е в това – можеш ли да даваш на думите каквито си искаш значения? Или пък всичко тук се крие във въпроса кой е господарят? Дали сме ние тези, на които думите се подчиняват, или пък ний сме техни роби? А може би приятели сме, да, или пък врагове? Кой знае?! Единствено отгоре Светлината вижда всичко и винаги изобличава…
Ръката по листа се плъзга. Оставя букви и следи от кратките неволни трепвания в душата на пишещия. И буквите се сливат в думи, а думите са всичко… Те носят Светлината в себе си и словото ни завладява. Прониква в нас, в душите и сърцата ни и трайно се засажда. И след години от семенцето малко вече голямо и красиво дърво се издига, разперило величествени клони, отрупани с плода на знанието. Поглеждаш го и занемяваш. Ръката отново трепва и буквите по листа се разкривяват, а думата е неравна също като кората на дървото. И пръстите ти я обхождат цялата, докосваш грапавата й повърхност… Съвършена! Усещаш силата и здравината на още младото дърво. Ръката спира да пише за миг… но само толкоз и отново подновява хода си…
Цял живот ще пише тя, изливайки пред нас чувствата и желанията ни. Стотици изпочупени пера и хиляди листи човешка история. Историята на едно дърво, покълнало от семенце, носещо в себе си всевиждащата Светлина.
И тъй, можеш ли да накараш думите да означават толкова различни неща? Измина ли животът ти негласно продиктуван като нечий чужд? Или го изживя като свой собствен? Остана ли верен на думите? Защото те са дървото. Онова святото. Светлината.
И всеки от нас чете историята си по ствола, написана с най-искрените му и дълбоки мечти и блянове. За всеки това дърво има различно име. Вяра, Приятелство, Саможертва, Доверие, Надежда, Храброст, Безумие, Упоритост, Справедливост, Обич…
А за Светлината това е лист история от Книгата на живота. Тя не е списък с имена, нито характеристика на добрите и лошите, а приказка, която някой ден ще можем да прочетем докрай. Трябва да има време, когато ще я прочетем за пръв път, когато краят е несигурен, и това е положението ни в настоящето. Но някой ден ще имаме възможност да я прочетем изцяло – не само своята част от историята, а ролята на всеки герой и предмет. И може би по страниците на тази книга ще открием истината за самите нас. Ще имаме цяла вечност да я препрочитаме и тя никога няма да ни омръзне.

прочетох го без дори да се запъна 

Е добре де.. точно две минутки преди теб пуснах същата тема..нужно ли беше да я прайш отново? |-(

заповядай:

http://kaprizen.com/?img=733628