охлаждането на компютъра ;д

слушах музика и пишех из форума

нищо още ;д

една приятелка...

че чихуахуато е декоративен пинчер о.о

F*ckin sexy vampire... уел феновете на ТВД знаят за какво говоря  

кола ;дд

абсолютно същото 

ще пиша из сайта

съгласна (y) + можеш да поработиш над детайлите като пресичащи се линии и т.н. Бтв защо не пробваш нещо, не от анимация, да кажем?

Иии тук с нова история.Старата бе прекратена поради..ами сложно е, но няма да се повтори.Ще се радвам на всякакви критики и мнения, тъй като съм съвсем нова в историите и до сега не съм писала нещо по-различно от рима или ноти Началото не е много интересно, но развръзката ще бъде по-добра.Ще има екшън, страст, кръв.Всичко се върти около Сара-16 годишно момиче от Джърси.За нея всичко е скучно и някак..типично, докато не открива нещо, или по-точно някой, който ще промени представата й за живота и ще й разкрие колко малко знае за самата себе си!Ами..нека да започнем с простотията ми ;д Пак повтарям, не е кой знае какво, пиша си я през часовете, когато тъпея

Глава 1-Начало:
Здрасти, аз и сестра ми сме елфи, магични сладки нещица.Имаме лилави крилца и живеем магичен сладък свят!...Не, това не е тази типична история!Не е историята пълна с щастие и мир, не е тази, която очаквате.Това не е вашата перфектна история...моята е!Историята, която промени моя живот!И тази, която ми показа истината, другата страна на живота-изпълнена с болка, кръв, омраза и страх.Защото нищо не е такова каквото изглежда!...Оу, оставате ли?Защото още не е късно да смените книгата с ''Страната на елфите''.Е, добре...но вие сте си виновни!В такъв случай ще е хубаво да се представя!Аз съм Сара, на 16 от Джърси.Типично момиче, с типично име, от типичен град.С типична руса коса и най-типичните малки лунички.Типично, е, не съвсем, с нетипично бледа кожа, на фона на която изпъкват типичните гъсти и черни мигли изпълнени с мечти.С типични сини очи.Всичко е толкова типично!Но само привидно...И така, всичко се случи през това лято, това заветно лято.И винаги ще помня това, което разбрах през него!

Глава 2
-Ааа!-изпищя глас до мен
Естествено, беше сестра ми-Кия!От онази вечер просто не млъква, видяла нещо...а аз си мисля, че просто се е напила.Казах й, че не трябва да го прави!Измърморих нещо и хвърлих една възглавница по нея, при което пухът се разхвърча из стаята.
-Вампирска атака!-изкикотих се аз, след което отново станах раздразнителна-За пореден път-вампири не съществуват!Гледаш много филми!-изсъсках през зъби, наблягайки на ''не съществуват''
-Знам, Сара.Не казвам, че е вампир, просто...Не, това не беше човек!
-Както и да е!-измърморих отново и отидох да си взема душ
Той беше доста ободрителен, направих си прическа и се облякох-лилава блуза без презрамки, спускаща се като балон от бюста на долу, кецове на ток в същия тон, малка чантичка с верижка и черни прилепнали дънки.Добавих няколко гердана, гривни и елипсообразни обеци.Започнах да се лакирам и точно тогава телефонът звънна.Уф!Уцели момента!Хванах телефона с опити да не го омацам и вдигнах:
-Планове за днес?-беше Роуз
-Само да се забавлявам, цветенце!-избухнахме в смях, не беше кой знае колко смешно, но пък се връзваше с името
-Окей, в кафенето, от 12:15?Ще те чакаме!
-Мхм, до тогава!
Затворих телефона и замахах с ръце в опит лакът да изсъхне бързо.След като се уверих, че лакът няма да залепне по косата ми, да кажем, а той явно я обожаваше, слязох на първия етаж.
-Чао!-провикнах се аз
-Чао, миличка!Пази се.-каза нежно майка ми
-Уф, мамо, не съм на пет!-засмях се, но всъщност знаех колко ме обича и не й се сърдех
Нежно я целунах по бузата и излязох.Беше топъл септемврийски ден и първите жълти листа леко се полюшваха из въздуха.Слънцето галеше кожата ми.Птичките пееха, децата се гонеха.Из въздуха се носеше приятен аромат на цветя.Минах по обичайния си път-през парк ''Джон Лангдън'' и улица ''Тимъти ІІ''.В кафенето ме чакаха Сам, Роуз и Джоуи.Помахах и се запътих към бара.
-Един бананов шейк, моля!-след малко барманът ми подаде напитката-Мерси!
Подадох парите и тръгнах към масата.Някакъв тип се блъсна в мен и шейкът се разля по пода.
-Ей, внимавай къде ход...-сопнах се аз, но после млъкнах
Беше прекрасен!Кожата му не бе тъмна, и все-пак изпъкваше до мен.Очите му бяха като черна дупка, изпълнени с мисли, а кестенявата му коса леко се полюшваше от вятъра.Прокара пръсти през нея и се извини.По физиономичта не приятелите си, осъзнах, че съм се изчеврвила и се опитах да изглеждам непринудена, но приличаше по-скоро на гримаса.
-Сега ми дължиш един шейк!-засмях се аз
Не можах да се усетя, докато той се върна с нов бананов шейк.Обърнах се към компанията, която изглеждаше също така объркана, но след миг него вече го нямаше.Приближих се до масата.
-Сара е хлътнала!-закикоти се Роуз
-Уу може ли да съм шаферка?- попита Сам
-Ей, ама аз не...
-Ей, споко!Момичета, не я тормозете.-усмихна се Джоуи и се успокоих, но после добави-Аз ще съм кум, нали?-при което всички се засмяхме
Поне имахме нова тема за разговор.И все-пак, в главата ми имаше друго сега.Не, няма да мисля за него!Та той е перфектен, загадъчен, а аз съм...типична!Сигурно си има и гадже.Бързо го изхвърлих от мислите си и се върнах към приятелите си.В края на деня се прибирах и вече беше тъмно, когато той се приближи.
-Уф!Стресна ме!-ударих му шамар импулсивно, след което малко се стреснах-Ти си онзи тип, от кафенето!
-Защо такова хубаво момиче се скита само из мрачните улици?-попита той
-А защо такова хубаво момче-започнах мило аз-просто не се разкара!?-и го избутах от себе си, но всъщност го желаех повече от всичко
-До скоро!-усмихна се той, беше толкова нелогично
-Чакай, не ми каза как се ''изпари'' от кафенето?-избързах аз
-По-скоро от колкото си мислиш.-и изчезна в мрака
Ама той да не беше глух?Странен тип.Това, което няма да забравя беше погледът!Този замислен, леко луд и някак детски поглед...Не знаех дали да пищя от страх, или пък от радост, че ме нарече хубава!Но сега бях изморена, а сигурно нямаше да го видя отново.Всичко ми беше замъглено, заспах.

сериозно..ти какво? проблем психически ли имаш? 1.изобщо не се държиш като 15 годишна или там на колкото беше;2.Правиш повече грешки от третокласниците ни (а тазгедишните са мнооого зле);3.За пореден път-харесва ми! И така, мила бабо Ванге, защо искаш да се караме (защото останах с впечатлението че искаш да се караме) Аз изпитвам толкова добри чувства, ето-разкрасяваш любимия ми сериал по уникален начин, а ти все-та все-не ти харесва.вече ме притесняваш 0.0