Мерси на всички (: . Радвам се,че ви хареса.

Първото тъжно нещо,което пиша.На някои места не е добре,но не можах да измисля друго.Надявам се да ви хареса. (:

Болест

С ръчичка нарисувала е сърце.
С цветя и безкрайното небе.
Гледа с очички сини  и жални,
за майка и баща страдални.

Дава на майка си последната картина,
отвътре болест жестока, я напира.
С ръчичка,на майка си сълзата изтрива,
И радостно се усмихва.

С красиви думи майка си нарича,
иска като порастне на нея да прилича.
Като нея да е красива,
и като баща си работлива.

Красотата ѝ е нереална,
съдбата и фатална.
В душата ѝ е безкрайна яма.
Надеждата,вече, я няма.

Усмивката слиза от лицето,
отново я боли сърцето.
Някой,подкрепа да даде,
ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ.

Протяга си ръката.
Отронва,от болка,сълзата.
Не иска тя,сърцето и да спре.
Не иска тя,да умре.

Иска болката да спира.
Но тя все още напира.
Иска животът и да продължи,
Иска на болестта да каже „Спри”.

Затварят се сините очи.
За последно и завинаги.
Остава безжизненото тяло.
И сърце,изпълнено с обич,цяло.

Чудесни са ! Адски много ми харесаха!     

Ще я продължиш ли ;?

    (y)

Много ми харесват.

Един.

Десет.

На sladkadjena .

Честит рожден ден.

Мерси. (:   

Приятна.