Удариха Бетинка 

Само да се наобядвам и пускам следващата.  

Добре,благодаря.  

Ето 2-ра част.
--

-Емилии,мила,имаме гости.-бях легнала на леглото си, и с едната ръка държах кубчето като го разглеждах,а другата беше под главата ми.Чух гласа на леля Берта и реших да сляза за да видя кои ще ни гостуват в този час-е,не бе кой знае колко късно-20:20 часа.Изобщо не ми беше до гости,но все пак трябваше да уважа молбата й-да сляза при тях.Така и направих,но преди това вързах дългата ми права,кестенява коса на висока опашка.Угасих телевизора и погледнах към кубчето-ядосах се,взех го и го хвърлих през прозореца,като след това го затворих.Запътих се към стълбите:
-Емили,това са г-н Хъч и племенникът му Дариъс Хъч.Дошли са чак от Лондон.До преди няколко седмици Дариъс живя тук,но продаде красивия си дом и се настани в огромното имение на чичо си в Лондон.Г-н Хъч ще остане тук няколко дни,а Дариъс ще живее при нас-явно не му е харесъл начина на живот в Лондон.-след тези думи тя се засмя и видях как неземнокрасивото същество,наречено Дариъс,се усмихна и погледна надолу.Започнах да го оглеждам-беше невероятен.Носеше бяла тениска,върху нея сив разкопчан елек и черни дънки-всеки мускул от тялото и всяка  негова извивка се виждаха ясно.Бе блед,с красиви тъмни,сини очи и черна коса-невероятен,нали?Така се бях замечтала и загледала в него,че не съм чула въпросът на леля Берта:
-Е?-тя ме гледаше объркано,сега разбирам откъде е наследил,малкия,този поглед.
-Ъ,извинявай лельо,ще повториш ли въпроса?-съвзех се.
-Очарователната г-жа те попита,дали искаш да седнеш при нас?-Дариъс говореше тихо-имаше плътен глас,донякъде беше и много сладък.На последната си дума той ме погледна право в очите-стреснах се,не го очаквах,тъй като той все гледаше надолу.
-Д-да.-казах аз и всички се настанихме на масата.Леля настани Дариъс до мен-нарочно ли го правеше или какво?Е,аз нямах нищо против,но самата мисъл,че ще живея с такъв красавец ме влудяваше.Все пак-имаше нещо гнило,нещо..мистериозно около него,забелязах го и постоянно го гледах с присвити очи.
Беше време да лягам-утре бе неделя,но исках да стана рано за да изляза с Маргарет-моята най-добра приятелка.Щяхме да се разкараме из магазините,да изгледаме някой филм или да се разхождаме в зеления,малък парк.Вече минаваше 23:00 часа и наистина трябваше поне да се изкъпя.Извиних се и си отидох в стаята.Докато оправях леглото си забелязах,че на същата масичка,на същото място бе:
-Не,бе,нее!-разкрещях се и започнах да вървя из стаята като се хванах за главата.В следващите минути влезе Дариъс:
-Всичко наред ли е?-той не влезе,а стоеше до вратата и държеше дръжката й.
-Ти сигурно си чувал за историите с вампирите?За вампирското кубче и,че този който го получи е следващата му жертва?Е,аз съм,по дяволите,аз!Не вярвах в тия детински глупости,но..!-гледах го,а той стоеше и мъчеше,като мигаше с гъстите си мигли на парцали-явно той не знаеше.Божичко,какво говоря!Няма такова нещо като зъл вампир.Ама,че глупости.-застанах пред него-ей,можеш да влезеш не се безпокой.-в момента в който той влезе в стаята ми,ме побиха тръпки-незнам какви,но имаше нещо в това момче.
-Искаш ли да го изхвърлим?-този сякаш нямаше чувства-не променяше израза на лицето си дори и за миг.
-Опитах се,но..все тая.Влизам в банята.-той стоеше пред мен.-Ъъ,може ли?-усмихнах се изкуствено и се опитах да мина,но ..
-Аз също мисля,че..са измислици-след думите му аз го бутнах и той най-накрая се дръпна.Ама,че странен бе!
Опитах се да не мисля за него и за вампирите.Съблякох се,пуснах меката си коса и влязох в горещата вана.Затворих очи и издишах.Чувствах се много уморена,незнаех защо,затова и реших да се облегна,но..
-Аъм-когато се облегнах имаше някой зад гърба ми.Тъкмо да изпищя,но човекът или съществото запуши устата ми,като ме присна до себе си.

Мм,харесвам исторически филми,но от 1600-1700-ната година.Но и тези ми допадат.

Майка ми пуши, а когато ги спря за известно време се роди брат ми     

Антилопа.

Нова история.

--

Тъмнокафевите ми очи се разшириха,сърцето ми затуптя по-силно-всеки момент щеше да изкочи,ръцете ми трепереха като лист,затова и изтървах кристалната чаша-не го вярвах:
-Не може да е истина-в стаята нямаше никого,но аз чувствах присъствие-бях толкова уплашена, че всичко щеше да свърши.Погледнах се в огледалото,намиращо се от дясната ми страна-бях пребледняла,плътните ми червени устни,бяха изсъхнали и загубили цвета си,а преди малко бяха толкова топли.Нима това ми се случва?
Всичко започна като всички тийнейджъри бяха в киното и гледаха задълбочено,някакъв филм за вампири-как те убивали жертвите си,изпивали кръвта им и се насочвали към нов малък град изпълнен с мистерии.Невероятно красиви и бледи създания,привличащи силно противоположния пол-безмилостни и секси.Всички,включително и аз,изгледахме филма,след това приятелите ми,а и не само те,започнаха да си втълпяват,че в нашия град има невероятно красиви вампири,търсещи любовни игри и нови жертви.Разбираш кога си жертва,след като бъде оставено у дома ти прословутото кубче на Рубик,е,тук,в Ниам,то бе наричано Вампирското кубче на Рубик.Няколко млади момичета и момчета бяха изчезнали,сякаш погълнати в дън земя-никой не можеше да ги открие,дори и полицаите.Знае се само,че преди те да изчезнат в стаите им са били намирани кубчета,и то не какви,а тези на Рубик!Целият град беше погълнат от този филм,както и от самите случки.Това не можеше да е истина,бе само и единствено обикновен филм-поне така твърдях пред приятелите си,защото не спираха да изпадат в ужас и истерия когато започне някой да говори за това.Аз не вярвах-до този момент:
-Не,не,не!Това не е истина!-на стъклената малка масичка,в яркочервената ми стая,точно до леглото ми,бе кубчето.Не можех да се помръдна-сякаш бях залепена на пода,а след като се погледнах в огледалото,разбрах,колко много съм уплашена и,че никой,дори и да иска,не може да ми помогне.Остава ми само да съобщя на полицията,както и на приятелите ми,защото близките ми или по-точно леля и малкия ми братовчед-Кайл не биха ми повярвали:
-Хей!
-ААА!-изпищях аз,като стиснах очи.
-Какво ти става,бе?-това бе Кайл-гледаше ме объркано.
-Кайл!Стресна ме!-приближих се към него и му раьроших косата като се засмях.
-Не,не от мен.Не помниш ли,че се гледа в огледалото?-той избухна в смях.
-Да,дааа,както и да е.Кажи,какво искаш?-гледах нагоре и сложих ръцете си пред гръдта ми.
-Ами,ало!Виж,часът е 20:00-време за вечеря.Мама ми каза да те извикам.-той бе наистина нисък и говореше с по-висок тон,защото аз винаги се шегувах,че не мога да го чуя-прекалено е нисък и т.н.Не разбираше от шегите ми,може би,защото не струваха,но все пак-шеги!Бях се замислила над това,но той ме дръпна за блузата,като разтърка дясното си око-имаше същите очи като тези на леля-красиви и зелени,много спокойни.
-Кайл,никак не е смешно.-той със сигурност е оставил кубчето за да ме уплаши.
-Какво?-той направи отново объркана физиономия.-
-Отново си влизал в стаята ми!Искаш да ме уплашиш?Да си помисля,че лошия,голям вампир,ще ми изсмуче с сламка кръвта?- размахах с ръце да за бъда по-убедителна,че съм сигурна,че е той-но всъщност,въобшще не бях,исках да се успокоя.
-До преди малко бях навън с Джош!Не мога да съм на две места едновременно..засега де.Но,не съм аз!-последното изречение го каза с по-висок тон,бутна ме по корема,защото,както казах,бе прекалено нисък за второкласник.Вече слизаше по стълбите,а аз го гледах-явно той разбра,обърна се и ми се изплезе.
Това не ме вълнуваше толкова много,колкото кубчето.Ами ако всичко това бе истина?И ако той,тоест тя,тоест..няма значение,но ако наистина вампири съществуват?Все пак от всичките тези истории,трябва да има нещо вярно,което ме плаши до смърт.

--

Ако има интерес ще го продължа.
Надявам се да ви хареса.

Странно-забелязала съм,че пишете мнения,в лоши..прoизведения(ако мога така да се изразя)и много по-малко в добри.

15.47 годишния Кен Чарлз Бергер случайно се застрелял, когато бил събуден от телефона, до леглото му. Вместо слушалката той хванал пистолета си, който гръмнал, когато го поднесъл към ухото си.

Незнам от какво е,но отиди на лекар.На една моя приятелка докато се е прозявала и е паднала челюстта буквално и са ходили 02:00 часа през нощта да й наместват долната челюст.Каза,че много боляло.За това не отлагай,а кажи на родителите си и отидете на лекар,за да му обясниш,че те пука челюстта.

Наталиии Със сигурност ще е интересен.
Запалих се по нея,като изгледах "Другата Болейн" направо останах без думи.