сори, просто много ги харесвам и не можах да измисля други    иначе се радвам. че ти харесва

ами всички сме грамотни хора [надявам се], така че бих ме искали да разберем все пак какъв е смисъла на темата, защото иначе тази тема става безсмислена и по-добре КОШ (arrow)  |-(

22 юни 2002

Същия ден след 5 години. Вече не го помня. Баща ми толкова пъти ми разказва защо е умрял. Как той е бил виновен, как са искали да убият мен вместо него, как е изпълнявал мокри поръчки и как са го разкрили. Повтарях си тази история около милион пъти и накрая стигнах до заключението, че аз съм виновна, че той умря заради мен. Но той вече беше само избледнял спомен за мен. Сега стоях пред сградата на новото ми училище. През последните пет години бях сменила три. И пак се намирах пред скучната бежова сграда на типичното девическо училище. От хилядите училища баща ми избра моето да е девическо. А за униформите...няма да ви говоря. Приличах на монахиня,но вече не. Когато униформата ми срещна ножицата тази сутрин, се превърна в къса пола, малко над коленете, и свободно вееща се риза.
- Тази униформа е малко странна за девическо училище. - каза баща ми, когато ме оставяше.
- Да...и на мен така ми се стори, но явно така са решили. - направих се на ударена аз.
- И да се пазиш. - добави баща ми, преди да тръшна вратата под носа му.
Тръгнах към широко отворената врата, която мязаше повече на яма, а всички момичета ме гледаха с презрение. Беше средата на август, а те търпяха дългите черни поли. Никога. Помислих си колко са жалки. Внимават и се държат добре, за да са горди родителите им с тях..е, аз нямах този проблем. Баща ми беше твърде зает с "поръчките" си, за да се занимава с мен. На мен това не ми пречеше, но вредеше на братчето ми. След като мама умря при раждането, баща ми беше единствения, който се грижеше за нас, ако може да се нарече грижа. Често прекарвахме нощите само аз и Марти. Говорех му за мама и колко много го обичаше, въпреки че той не се беше родил още. Разкахвах му колко много неща му беше купила тя. Бяхме му ги купили заедно. Това бяха един от малкото мигове заедно. Не трябва да пълня главата на едно седемгодишно дете с такива неща, но той ме умоляваше да му разказвам за нея. Но да се върнем на "девствениците".  Влязох бързо и се насочих към един от кабинетите, на който пишеше "История". Погледът ми се заби в едно от момичета. То съще беше "подстригало" униформата си като мен. Седеше само, затова се настаних до нея.
- Нова ли си? - започнах първа аз
- Не. А аз щях да те питам откога си в това училище. Не ми изглеждаш като нова. - усмихна се тя - Приятно ми е. Аз съм Тереза. - подаде тя ръка.
- И на мен. Можеш да ми викаш Софи. - хванах я аз. - Сериозно, тука няма ли момчета?
- Разбира се, че има, но те са в съседното училище. - засмя се тя.
- О, добре. - въздъхнах облекчено аз.
След това часовете минаха бързо. Почти нищо не чух от това, което казват учителите. С Тереза бяхме твърде заети да коментираме някакво момче, което е ново в града. Каза ми, че е станало много популярно и всички момичета му се хвърляли. И никой нищо не знаел за него. Казвал се Арчър. Името ми се стори толкова познато. И нещо проблясна в ума ми. А да...новата ми цел. Забравих да кажа, че наследих семейния бизнес, воден от баща ми. Вече не бях обикновенно момиче, а убийца.

некст, некст, некст 

според мен пък е хубаво   то се трябва малко акъл, за да го разбереш

Не ми хареса.

(y)

на мен си ми харесва във Варна плаж "Почивка"  

1. Пола или панталон?
2. Риза или суичър?
3. Голяма чанта или клъч?
4. Iphone или Blackberry?
5. Слънчеви очила или шапка?
6. Романтична вечеря или диво парти?
7. Кафе или чай?
8. Цветя или шоколадови бонбони?
9. Стар cadillac кабриолет или BMW последен модел?
10. Чаровен и нахакан или хубав и мил?
11. Сиана или Беки?
12. Мола или Винтидж магазините?
13. Непокътната гордост или признати чувства?
14. Сташ или Дани? (от Тилт)
15. Суши с вино или чипс с бира?