8-ма част.
И само да кажа-някои ми изпратиха ЛС и ме питаха дали съм към края,защото е 7-ма,а вече и 8-ма глава.НЕ,не съм,напротив,това е едва завръзката.

--
-Н-не е това,което си мислиш!-заеквах и не можех дори да се изкажа.Леля Берта ме гледаше объркано.
-За какво говориш,Емили?-огледах се-нямаше никой около мен,нито пък в червената ми стая-вече мразех този цвят.-И не те ли помолих да изхвърлиш тези кубчетА?Цялата къща е пълна с тях!-ужас,навсякъде имаше вампирски кубчета.Не се паникьосах,вече бях свикнала.
-Добре,но мооооля те,остави ме,лелче,трябва да се приготвя за срещата.-както по-рано споменах,щях да излизам с Маргарет-обичах я.Познавахме се от както се помня и никога не бме е предавала-беше с руса чуплива коса и пъстри очи,сменящи се според обстановката.Беше слаба и малко по-висока от мен,наистина бе красива за мен.Въпреки,че това й го повтарях всеки ден тя ми завиждаше,това й бе недостатъка,защото са ме харесвали "онези" момчета-красиви,високи,ходещи на фитнес момчета.Незнам защо,но тя твърдеше,че в мен има нещо необикновенно,което привлича и двата пола-Маги преди беше бисексуална и излизаше с момчета и момичета,но това изобщо не ме притесняваше,все пак се познавахме от малки и бях убедена,че изпитва само приятелски чувства към мен.
  Застанах пред огледалото за да се огледам-бях с широк бял потник с надпис,черен лъскав клин и черни,затвоени обувки на висок ток.Нямах много грим-само молив и спирала,както и червило,с цвета на кожата ми.Косата ми бе небрежно захваната в горната част с малка фиба-нямах бритон,но пуснях няколко кичура.Нищо особено.Напрарфюмирах се,взех телефона и парите си и когато щях да изляза се усетих-засд мен имаше сигурно 20 кубчета на Рубик.Трябваше да ги изхвърля,е,така и направих.След това дръпнах тънките пердета и отворих черната врата за терасата-обичах когато стаята ми бе освежена.Най-после звъннах на Маги и излязох,като се уговорихме да се чакаме на булеварда.
  По пътя не спрях да мисля за Дариъс-той щеше да ме целуна,ако не бе леля.Той наистина ме привличаше и май се влюбвах.О,не-това не трябва да е така,та той е убивал и убива стотици хора.Как да съм с вампир!?Докато размислявах,неусетно съм забързала крачката и забила поглед в земята,поради тази причина се блъснах в..
-Дариъс?-той бе съвършен.Бе сложил тъмни дънки с червени тиранти,които,разбира се,не бяха на него,бе сложил от ония шапки наричани "чували"-на цвят бе сива,тениската бе чисто бяла с червен елек.Ахх,изглеждаше наистина секси.-Къде изчезна?
-Искаше леля ти да ни свари ли?-ръцете му бяха в джобовите на изсухлените дънки,Извади ги,сложи отново ръка на кръстта ми и ме придърпа към себе си като ми прошепна в ухото.-След като се върнеш ще продължим,но ми обещай,че няма да ходиш на онзи бар.-дръпнах се от него рязко и хората започнаха да ни заглеждат.
-Чел си съобщенията ми?-бях готова да го ударя,но все пак бяхме на центъра.-И да,ще отида.-вдигнах отново вежди,като пак кръстосах ръце пред гърдите си.Вампирът се доближи до мен и отново говореше по озни секси начин.-Мм,не ми се иска да убивам всички в бара.Ти искаш ли?
-Н-не.-погледнах надолу,та той си играеше с мен.Направо побеснявах.-Е,щом като ще продължим трябва да ти покажа нещо.-усмихнах се фалшиво.-Ела по-близо.-той се приближи и в момента в който го направи го ударих по лицето с малката си ръка.Обърнах се като косата ми удари бледото му лице и продължих.Видях Маргарет стояща на една пейка.Кка така бе сама?!Зарадвах се..
-Хей!-прегърнахме се.-Откога не сме се виждали?-тя ме огледа и допълни-Не си се променила.
-Маги,та ние не сме се виждали само 2 дни!-засмях се.-Ей,ъм..имам нещо да ти разказвам,но става ли да отидем в парка?Там не е толкова шумно.-така и направихме.Обожавах това място-толкова много спомени-помня как играех на криеница с татко,Маргарет и други дечица,с които се бях запознала туко що.Вдишах дълбоко и лекият вятър разроши косата ми.Огледах се-сякаш не бях идвала тук с години.Бе страхотно-всичко беше зелено,красота!Обожавах природата и въздухът тук.На дърветата имаше толкова гнезда и птички,че не посмях да ги преброя както обикновенно.Слънцето печеше и на синьото небе нямаше и едно облаче.Невероятно!Седнахме на една пейка и започнах да разказвам на Маргарет за случилото се.Минаха се сигурно 60 минути,а аз още и още разказвах.
-Е?Какво мислиш?-хванах ръката й като мислих,че ще се взриви в всеки момент,защото бе разбрала,че вампирите наистина съществуват.
-Това е страхотно!-тя започна да подскача от радост.
-Моля?-засмях се.
-Ами моята най-добра приятелка е правила секс с секси вампирче и плюст това живеете заедно!Има и свъхспособности,като се движи бързо,чете мислите на хората и кой знае колко още.А и ти каа,че има и приятели!О искам и аз да съм вампир!Запознай ме с него!-леле,устата й не спираше.И не можеше ли да го каже ОЩЕ по-силно?Боже..
-Дариъс Хъч.-о,само той липсваше.-Приятно ми е да се запознаем.

--
ОБЕЩАВАМ,че следващата глава ще е 100 пъти по-интересна.Към 22:00-23:00 ще я пусна.Ще изчакате ли?

Ще хапвам спагети във Етето (ecei)    

Мхм.

Щях да пусна главата утре,но заради vampire_ (     )  я пускам СЕГА!
Eто 6-та глава.

-Емилии?-чу се гласа на леля от другата страна на вратата.Стреснах се,отново,защото бях погълната от нищото,но се зарадвах..за малко,защото осъзнах,в каква обстановка се намирам.
-Не,това не е истина.-стиснах очите си и сложих ръцете си на главата.
-Емили?Всичко наред ли е скъпа?Чух някакъв шум.-гласът на леля ме усопкои.Беше ме страх да отворя очи,защото мислех,че пред кървавия пейзаж,в центъра ще се намира..
-Дариъс иска също да се изкъпе,моля те побързай.-моля?Той не е ли?
-Няма го?!-той не беше..него го нямаше.Когато започнах да се оглеждам онемях-всичко си бе точно както преди малко-ваната пълсна с гореща вода,а подът сух,без една капчица квър,освен тази,която бликаше от ходилото ми.Седнах на пода,хванах крака си и започнах да оглеждам внимателно нараненото ходило.-Невъзможно.-там,там имаше..до раната имаше две дълбоки дупки,от острите му зъби.Не е било сън,всичко е било реалост.Наистина вампири съществуват и аз туко що бях с един от тях.
-Емили влизам.-мислите ми бяха прекъснати,защото леля Берта влезе.Веднага се скрих-странно,срамувах се повече от нея отколкото от Дариъс.
-Лельо,вратата не беше ли заключена?-бях сигурна,че бе,но леля поклати глава,в знак,че е била отключена.
-Мила,добре ли си?Много си бледа.А и ходилото ти?Нека погледна-не можех да й позволя да види следите от този вампирчо.
-Не!Добре съм.Просто пред вечеря счупих една кристална чаша и когато съм я изхвърлила е паднало малко стъкълце.Това е.Ще се оправя.-усмихнах се фалшиво.-Може ли да излезеш?Ще се обличам.
-Добре,без това Дариъс ще влиза.-какво?Щяй да й кажа,че Дариъс не е вкъщи,но ТОЙ се появи зад леля.Ужасяващо.Гледаше ме..перверзно и предизвикателно.И още по-странното бе,че си беше облечен с същитите СУХИ дрехи от преди малко.Аз да не би да полудявам?Но фактите са на лице-имам дупки на ходилото,благодарение на вампирчето.
-Ей!Гола съм!-въпреки,че бях скрила основните части от тялото си,бях гола-не че се срамувах от него,та той ме облизваше до преди няколко минути,ами не исках леля Берта да си помисли нещо.
-Грешката е моя.-двамата с леля се засмяха и той се обърна.
-Хайде,мила,но преди това събери тези кубчета.-след като спомена кубчета се страхувах да се обърна,защото леля посочи натам.Престраших се и когато го направих,сложих ръката,която все още бе синя,на устата си за да не извикам от ужас.Ужас!Поклатих глава и след този мой знак леля ми се усмихна и влезе в стаята си като ни пожела лека вечер.Останахме сами.
-Ти!-погледнах го както той винаги ме гледаше-с остър поглед,който го пронизваше.-Какво направи,за бога?
-Аз?Извинявай,но допреди малко си бях в стаята.Чаках те цял час.-минал е ЦЯЛ час?Не е за вярване.Или той се правеше,или имаше двойник-вампир.-Сега събери тези кубчета и излез,ако обичаш.-Ядосах се,станах без да скрия нито една част от вече студеното ми тяло и затворих вратата под носа му.Опрях чело на нея и издишах.-Чук,чук.-обърнах се и..
-Ти!-замрях.

Благодаря за положителните ви коментари.
5-та част.

--
-Каквото кажа?О,но така няма да е интересно.-той ме гледаше и усещах как искаше да ме..изяде!Цялата,не искаше друго.След няколко секунди мигнах за първи път и като отворих очи..О,боже мой-той беше на самтиметри от лицето ми!Затвори очи,дръпна мократа ми коса и насълзените ми кафеви очи вече гледаха тавана.Усещах погледа му върху..върху тялото ми,върху голото ми тяло-най-вече върху ената на врата ми.Стиснах очи и една от много сълзи се стече и падна в кървавата вода-чу се как падна,защото нито един от нас не издаваше и звук.След секунди усетих нещо студено върху вената ми-устните му,студените му устни.Целуна пулсиращата вена,носеща топлата ми кръв.
-Н-не го прави,моля ти се..-шепнех,толкова бях стресирана и ..възбудена.Не можех да се позная.
-Емили,Емили.-той пусна косата ми и се отдръпна назад.Веднага го погледнах-беше си съвсем нормален.И точно когато щях да се успокоя..-Моя си.-каза го и преобърна ваната-кървавата вода се разля,навсякъде.Всичко бе червено и ставеше все повече,благодарение на ходилото ми.Отново мигнах и като отворих очите си Дариъс бе върху мен,подпиращ се на ръцете си-аз бях на земята по гръб,цялата в кръв и не можех да се помръдна.Започна жадно да облизва всяка част от мен като започна от лицето ми-челото,носът,устните,бузите и т.н.-издаваше и звуци,от самата наслада.Странното бе,че не се съпротивлявах-нищо не правех,бях като мъртвец с отворени очи-още по-странното бе,че той държеше лявата ми ръца,намираща се до главата ми.Държеше я и я стискаше от..наслада,възбуда.Стигна до корема ми-започна движения с топлия си влажен език около пъпа ми-това бе слабото ми място.Не издържах и започнах да издавам несвързани звуци-това увеличи възбудата на Дариъс-той пусна ръката ми,посиняла от неговото стискане и грубо постави показалеца и средния си пръст в устата ми.Продължаваше все по-надолу,а аз се изкушавах..изкушавах се,исках го вътре в мен,а бях едва на 16.Той извади пръстите си,покрити с моята слюнка от устата ми и ги насочи на юг.С тях той обхождаше следите от неговата слюнка по моето,настръхнало от напрежението тяло.Чувствах се страхотно,невероятно..беше,беше всичко..цялата нежност и грубост в ендо..с,чакай малко,с ..
-НЕ!-изкрещях аз и отворих широко очи,но бе прекалено късно.В бъдещите секунди той бе проникнал в мен,в мен.В Емили Роджърс.Усетих невероятна болка.Отворих устата си широко от болката,която изпитвах.Утешавах се,че поне бе с пръст,отколкото..боже мой.Дариъс разбра,че ми е за първи път-кръвта излизаща от мен и от ходилото ми се смесиха,каква гадост,но на него му харесваше.Той извади пръстта си,по най-деликатния начин и се насочи към ходилото ми.Не,н е можех да затворя очи и слава богу,че не го направих-очите му отново станаха червени,ужасяващи и кръвожадни,появиха се и невероятно огромните кучешки зъби,както и странните знаци около очите му.Гледаше,гледаше..ходилото ми.Започна да го облизва,а аз се извивах като змия,която ще умре,под него.Той започна не само да ближе,но и да мсуче кръвта ми.Осъзнах и се откъснах от удоволствието от преди малко.Как можех да го спра?Ако се опитам,най-много да ме убие.Не,оставих го като започнах да плача,отново.Гледах на една страна и плачех,като сложих посиняла ми от него ръка пред устните си.Всичко изведнъж сякаш спря.Не изпитвах нищо освен..как той изсмукваше цялата ми кръв,от ходилото ми.Не издържах и точно когато щях да извикам,някой почука на вратата.

6- по история 

4-та част.

--
-Защо?-толкова бях изплашена.
-Защото така!Ти би ли се отказала от водата,за да пиеш само кола?Мобе би,но някой ден това ти се отразява.Разбери го,ние така живеем.Както вие убивате животни и се храните с тях,така ние правим..с вас.Някои наистина са вкусни.-той се облиза и ме погледна.-като теб.
-Откъде знаеш какъв ми е вкусът?-отново повдигнах вежди и се опитах да НЕ изглеждам толкова уплашена и ужасена.
-По мирисът ти..-Дариъс започна да се приближава,все повече и повече,докато накрая..-Искам те.-той гледаше устните ми и погали дясната ми буза с върха на пръстите си.-И ти го искаш,Емили.-погледна ме право и рязко в очите.Изтръпнах.Направо подскочих.Не,не издържах-бутнах го,излязох по най-бързия начин от ваната и се затичах към вратата.Точно когато щях да хвана дръжката той бе вече пред мен!И той я държеше!
-Т-това е навъзможно!-очите ми се разшириха,не усещах сърцето си-сякаш се бе свило толкова,че не може да се чуе,нито пък да се усети.Бях много ядосана-този заедно с приятелчетата си щяха да избият целия град!Заедно с моите приятели и роднини.Ръцете ми се свиха в юмрук,разбира се,той погледна надолу и видя мокрите ми,кипящи да го ударят ръце,и се усмихна.Побеснях и той виждаше това,но се усмихваше.Не издържах и посегнах да го ударя,но..
-Наистина ли мислиш да удариш..вампир?-когато изрече последната дума очите му станаха тъмно червени,около очите му се появиха странни,черни знаци,които си нямах идея какво означаваха,кучешките зъби огромни и остри,готови да спукат пулсиращата ми на врата вена.Той се озъби и започна да се приближава към мен.Не,не!"Някой да ми помогне!Моля ви,спасете ме!" той сякаш,четеше мислите ми,всъщност това правеше,защото се засмя.Започна все повече да се приближава,а аз да правя крачки назад,докато не настъпах някакво стъкло,което сигурно бе от кристалната чаша,която счупих и изхвърлих,но явно е останало малко парче проздрачно и опасно стъкло.
-Ах-изохках,като затворих очи и опитах да си хвана крака за да видя дали ходилото ми е наред,но се подхлъзнах на вече студената вода,която се бе на пода и паднах в ваната.След секунди плувах в кървава вода-стъклото е направило дълбока рана в ходилото ми,но сега това не ме притесняваше,толкова,колкото кръвожадния поглед на Дариъс.Гледаше ме и дишаше много шумно,приближаваше се,облизваше си устните с топлия си влажен език.
-Д-дар-да-не можех да изрека името му,беше ужасяваща гледка.Какво можех да направя?Не можех да изляза-той щеше да ме спре,пък и вратата е заключена,но ако пък остана щеше да е краят.Трябваше да направя нещо.-Д-дариъс,м-моля те.Ще,ще направя каквото поискаш,само не ме убивай.-разплакох се,боже,не помня последно кога плакох.А да,когато майка ми се самоуби,защото бе видяла татко с по-млада и красива жена от нея.След това татко докато караше към болницата,се е блъснал в друга кола.Поне така ми казаха.Сега това нямаше никакво значение.Сълзите ми падаха в кървочервената вода,като не спираше да става все по-тъмна и гъста.Нямаше какво друго да направя освен да се моля..да се моля,за живота си.Стиснах очи и паднаха няколко горчиви,горещи сълзи,които се сляха с дяволската вода,в която бях.-Не искам да умирам.Моля те,ще направя каквото кажеш.-продължавах да плача.

Виктор.

Ду ит like a duuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuДЕ 

Честит рожден ден! (^) 

На никого.