В болницата  |-(

Болна съм, разминах се на косъм от пневмония - отново.      

Много ти благодаря!!

Честита Баба Марта на всички! Бъдете живи, здрави и много, много щастливи!

Направо съм скапана.. какъв ден само!! И изобщо не ми е добре, май се разболявам! (shake)Следващата седмица ще бъде ад! Как учителите си мислят да бъда на 3 места едновременно!! И трябва отново да ходя от 09.30 ч. на училище до 19.30 - направо ми се доспа като си помисля, да не говорим, че са ни затрупали с домашни заради дървената ваканция, а и тия проблеми с момчетата и приятелките!! Просто отвратителен месец, ако продължава в тоя дух ще стане цяла отвратителна година!!

|-)    |-(        (wave)    |-(                            (exclaim)        Мнооого дълъг ден.

Телевизора, печката и как водата тече от крана на мивката  .

Деня беше уникален, направо !!!!, като изключим, че всичко ме боли, но аз продължавам да бъда тъжна.. !! Защо, по дяволите??!! Имам чувството, че приятелката ми ме е заразила с тъжно настроение. Защо  трябва да ми е гадно, че гаджето й скъса с нея по възможно най-тъпия начин и да не мога да се хиля на спомена за вечерта??!! Ъгх!!

Всичко, ама всичко ме боли и се притеснявам за приятеллкката си. Понякога момчетата могат ба бъдат истински з******.

Браво! Уникално е!

Да, точно така. Познавам такива хора, за съжаление. Не е красива история.

Преди известно време и аз бях изпаднала в една такава меланхолична криза. Да ти кажа ли какво се случи – открих място за себе си и се успокоих. Хора, които мислят за миналото, живеят в настоящето и се оковават на бъдещето. Нещо като курс организиран от жена, която много уважавам, нямам думи с които да ти опиша какво всъщност представлява това, но там намерих истинското си Аз, открих къде се е забутала онази част от мен, която осъществяваше мечтите си, никога не се отказваше от целите си, онази пълна с енергия, непокорна и непоколебима бунтовница. Оказа се, че просто съм твърде объркана, за да продължа да се „боря”, разбрах, че „предишното” ми Аз се противеше на различни факти, а последвалото ми Аз разсъждаваше над тях, защото не можеше да прави друго – не можеше да ги облепи в думи, защото не ги намираше, както става в случаи като този, и като не можеше да ги напише не съумяваше да се разтовари от тях.
Решението ми е да се затворя в тъмното с тъжна музика, да мисля, да мисля и пак да мисля, да се заливам с литература, нови и нови книги. Продължавам да крия слабостите си и да забравям провала, за да не загубя щастието от успеха и да продължа да се боря за него, да съм перфекционистка до пукване, да мечтая за друг живот и за време, когато ще се махна от сегашното си битуване, ще си купя куче или котка, ще оставам до късно вечер и ще мога да съм самостоятелна, без ограничения и задръжки, които сама ще си поставям. Не спирам да се натоварвам и да поемам отговорности, защото ми харесва, докато не се уморя, не спра и след това започна отначало.
Относно мечтите: разбираме, че най-много сълзи за пролети за сбъднатите, че винаги има обстоятелства, които са извън нас и ни пречат да ги постигнем и все пак продължаваме да гоним вятъра, т.е. да гоним мечтите си, но това ни научава да не се предаваме и, че често победата ни е най-голямата загубата, а загубата най-възвишената победа. Не се притеснявай, че имаш хъс да напредваш и да гониш предизвикателства, това е хубаво, защото пък не си човек, който се е затворил извън общността и живота му е по - еднообразен и от този на въшката.
Както отдавна са казали: сега ни е времето да грешим, да изхвърляме старата кожа и да слагаме нова, а след това да не я харесаме и да й сложим бенка и напудрим с твърде много руж, така че маските и грима са напълно нормални докато не намерим подходящите.
Опитвам се ди ти кажа, да не се страхуваш, защото положението в което се намираш ти, аз и други е нормално и се изисква от възрастта ни. Изхода всеки намира сам за себе си. TwilightGirl90 бе повече от описателна и в полза, и за мен, така че благодаря ти TwilightGirl90, ще последвам съветите ти. Опитвам се също така да ти кажа, че щом не мога да открия предишното си Аз се примирявам със сегашното, живея с него и се вкопчвам в нещата, които не съм загубила все още, както казах намерих място за „странна птица” като мен и това ми помогна да се осъзная, предлагам ти да пробваш и този вариант, не боли да опиташ. За мен това е до голяма степен най-доброто, което мога да сторя, макар че винаги, всеки може повече отколкото си мисли, така че направи най-доброто от себе си и може това да бъде и твоя изход.

Не се предавай, поеми си въздух, и се замисли дали всъщност това, което наричаш минало Аз или сегашно Аз е твоето истинско Аз.

Надявам се, не съм те отегчила и си успяла да разбереш поне малка част от това, което исках да ти кажа, дано съм била поне малко от полза, ти беше като муза за мен, която отприщи мислите ми и позволи да ги напиша.

Супер! Давай следващата глава..