На sladkadjena.

Не.
8 ?

Десет.

Десет.

Да.

Да.

Да.

От почивка, сън..

- Уоу, уоу,уоу! - изпищях аз и започнах да подскачам. - Невероятна, прекрасна, страхотна е !
- Какво става ? - каза Стивън и видях, че става от дивана. Набързо се качи при мен. - Какво става, Джорджия ? Добре ли си ?
- Невероятна е ! Благодаря ти,братчето ми. - казах аз и му се нахвърлих.
Наистиан стаята беше невероятна. Представях си я по друг начин, но както беше сега ми харесваше повече. Нюанса на лилавото беше страхотен. Мебелите бяха тези, който исках и всъщност бяха подредени страхотно. Нямаше нищо общо с миналата ми стая.. Единственото общо бе, че стените са лилаво, но все пак се нуждаех от нещо различно, а и го получих.
- Няма защо! Е как мина с Анджи ? - попита брат ми и оправи косата си, тъй като го бях поразрошила.
- Страхотно. Всъщност ти знаеше ли, че Анджи и Раян са братовчеди ?
- От самото начало.
- Страхотно.. - казах аз и леко притворих очи. - Добре, аз ще си подредя нещата и после излизам с.. Ъ.. С Раян.
- О, между вас да няма нещо ? - попита ме Раян и се засмя.
- Престани. Няма нищо между нас. Това ще бъде просто обяд.
- Е, добре. Заведи го на ресторанта на 10 улица.
- Добре. - Слезнах на долния етаж за да взема куфарите и чантите си и ги качих горе. След като влезнах в стаята си, хвърлих куфарите на земята и за миг затворих очи. Усещаше се леко мириса от боята, но до вечерта няма да мирише. Прозореца бе отворен широко, така че..
Като за начало извадих всичките си дрехи и ги оставих върху леглото. Отворих вратите на гардероба. Имаше 3 разделения. Това по средата бе за дрехи, които ще поставям на закачалки, а другите две разделения бяха с рафтове. Имаше по 3 рафта на всяко разделение. Първата купчина дрехи, бяха дънките. Тях сложих на най-горния рафт, на дясното разделение. До тях сложих всички клинове. На вторият рафт сложих тениските си, а до тях потниците. На третият ред сложих пижамите и нощниците. На другото разделение, най-отгоре сложих блузите с дълъг ръкав, а до тях блузоните. На 2 рафт сложих полите си, а до тях късите панталонки. На последния рафт сложих всичките си анцузи. На закалките закачих всичките си рокли, суитчъри и по официални дрешки.
- Е, гардероба е готов.. - казах аз и извадих от куфара 3 несесера. В първия имаше гримове - сенки, гланцове, черен молив и т.н. Във втория имаше всяакви кремове - за лице, тяло, ръце. И във третия имаше шампоани, балсами, аромати за вана.. На тоалетката подредих всичките си гримове, като в една чашка сложих всички четчици. Кремовете също наредих по шкафчетата на тоалетката. Шампоаните и балсамите наредих в банята. Бельото подредих в страничния шкаф на леглото. Списания си сложих на нощното шкафче. В нощното си шкафче наредих слънчевите си очила, албуми със снимки..
На закачалката наредих всички чанти, шапки, шалове и якета. Взех телефона си, и погледнах колко е часа.
- Мамка му.. - Часа бе 12:26. Имах 4 минутки за да се изкъпя. Ако трябва ще ме изчака. Няма да ходя така.. - Помислих си аз и бързо махнах дрехите, с които бях. Пуснах душа, защото нямах време да се отпусна във ваната, както аз обичам. Измих косата си с шампоан, който мирише на лавандула и веднага излезнах. Хванах косата си с кърпа и погледнах отново часа. Бе 12:32. Чу се звънеца.
- Ей сега.. - Извиках аз и се чудех какво да облека.. - Не, твърде е секси.. Не, много е дълго, Не, ужасно е... Това е! - казах аз и извадих потник в сив цвят, на който едната презрамка бе надолу - такъв беше модела и имаше надпис ' Just do it ' с малко камъчета. Надписа беше напълно подходящ за това, което предстоеше. Извадих и черна дантелена пола, която бе на benetton. За обувки избрах сандали, който се връзваха по крака. Сложх не много големи обеци и бял ластик на ръката. На устните си сложих гланц, който имаше вкус на карамел. Нямах време да си изсуша косата, за това я вързах на висока опашка с ластика. В малка чантичка, която минаваше през рамото ми сложих телефона си и пари. Слезнах долу.
- Стив, излизам.
- Добре.
Отворих вратата и видях Раян.. Бе облечен с дънки, кецове, тениска и главата си имаше слънчеви очила. Парфюма му.. WOW! Наистина бе страхотен.
- Изглеждаш страхотно! - каза той и ме обгърна с едната си ръка през кръста. Не възразих.
- И ти не изглеждаш зле. - казах аз и се засмях.
Времето бе чудесно. Топло и подухваше лек ветрец. Двамата тръгнахме.

м, 

Ми не знам кой е неграмотен, прави се на важен, рекламира си глупостите.. Абе аз няма да се заяждам. 

Ти сериозно ли ? 1во си пишеш под снимката, за да я видят, после тука в темата ..    |-(