12-та част.

--
-Не е това,което си мислиш!-докато изрекох тия думи Мат се бе нахвърлил върду Дариъс.-Не,моля ви!-стиснах очи,като се опитвах да си втълпявам,че това бе просто кошмар,но не бе така,защото..
-М,дори не се уморих.-чу се писъкът на Мат.Отворих очите си и..
-Аа!-изпищях,колкото ми глас държи.Мат лежеше на пода без да помръдне дори и за миг.Яратът му бе,по дяволите..счупен,а вратът му кървеше.-Не,не!Мат-отидох до него,без да покрия тялото си.Поставих главата му на бедрата си,като горчиво плачех и сълзите ми отново се смесваха с кръвта.-Не,Мат,моля те.Събуди се!-стисках очи пак и пак,защото в мен се бе породило някакво чувство.
-Пий.
-Какво?-стреснах се и се обърнах към Дариъс.
-Казах пий,заради теб го убих.Пий.
-Дариъс,аз..-сведох глава-все пак се познавахме още от малки и ми бе наистина скъп приятел,въпреки,че не изпитвах други чувства към него,освен приятелски.
-Не разбираш ли?Трябва да се храниш,скоро ще започнеш да съхнеш и няма да можеш да стоиш на слънце,освен ако не ипеш кръв,постоянно.Няма значение какъв ти е бил,трябва да мислиш за себе си.Сега пий.-Боже.Обърнах се към Мат и се загледах в него,очите му,кафевите му топли очи,сякаш ме гледаха.Затворих ги,защото щеше да бъде по-трудно.Наведох се и положих кучешките ми зъби в дупките направени на вратът на Мат,от Дариъс.Вкусът бе неописуем.Вкусвах от него,от кръвта му.Пих и пих,колкото е възможно повече,а зад мен,вампирът ме наблюдаваше.-Точно така.-той бе вече до мен.-Стига толкова,изхвърли опаковката.-имаше в предвид Мат.Незнам защо,но нищо не направих.Когато станах минах през трупа за да целуна Дариъс.
-Вкусно.-той се облиза след моята целувка-по устните ми имаше кръв,което направи целувката още по-сладка.Нещо в мен се наддигна и разбрах,че искам още и още.
-Ей,какво ще стане с тялото му.-погледнах към Мат,но след секунди Дариъс хвана брадичката ми и ме накра да го погледна
-Не го поглеждай,по-трудно е така.-усмихна се.-Да продължим ли?-засмях се.Разбира се,че исках,но този път участаше и трупът.Телата ни,както и леглото бяха целите в кръвта на трупа.Каква по-голяма страст от тази?
Минаха се няколко седмици,а аз продължавах да пия кръв от смъртните,като ги оставях живи-те нищо не помнеха,карах ги да забравят за случилото се.Пиех кръв дори и от Кайл и Маргарет-бяха наистина вкусни.Продължавах играта си с Дариъс-понякога убивахме заедно и самите трупове ни служеха за легло,а кръвта им-за завивка.Правех любов само с него,защото наистина го обичах-изпитвах нужда от него,както и той от мен,ноо..

След още няколко седмици.

-Ем..-красивия вампир гледаше телевизия,облегнат на белия,кожен диван.Аз просто го целувах и исках да..-Емили!-той ме бутна.Избута ме от себе си и стана като започна бавно да се разхожда из стаята ми.Емили,виж..-прекъснах го.
-Не може ли да правим любов?Не ме ли искаш вече?- едната ми ръка подпираше главата ми,а другата бе пред вече бледото ми лице и оглеждах малките си нокти.
-Не.-на секундата застанах пред него.Свих очи.
-Какво искаш да кажеш?-започнах да обикалям около него,а той скръсти ръце пред оголените си гърди.
-Не разбираш ли?Ти-спря за момент.Ти не си онази Емили,която познавах.-отново застанох пред него.Опитах се да махна някоко черни ,лъскави кичува падащи пред дълбоките сини очи,но той ме изпревари.Възможно ли е само да ме използва?
-Не,аз не те използвам.Напротив,ТИ използваш мен.-той също присви очи.
-О,какви ги говориш.-приближих се към него.Знаеш,че те обичам,какво друго,хм?-този негов поглед.-изглеждаш секси,искаш ли..
-По дяволите,не Стюърт!-той ме блъсна,но аз отново след половин секунда бях пред него.
-Вече го правя по-добре от теб.-преди да можеше да каже нещо го ударих в корема-присви се.След като станах вампир бях наистина силна.Клекнах за да видя изражението му-стискаше зъби.-Мога да ти помогна.Само се остави.-затворих очи и започнах да се приближавам към устните му.
-Махни се!-бутна ме,а аз паднах.Точно когато започнах да се изправям,Дариъс хвана крехкото ми гърло.-Погледни се!Ти не си Емили,а кучка!Мислиш само как да се нахраниш и как да ме прелъстиш,за да ти доставям удоволствие.Писна ми!И знаеш ли?Ти беше просто част от плана ни.
-В-вас?-едва успях да изрека нещо.Намусих се.
-Да,нас.-когато изрече тази дума зад гърба му се появиха още няколко..вампира?Да,бяха вампири усещах го.Ударих го с коляно по мъжеството и седнах като кръстосах крака на диванът.Изключих телевизора,погледнах ги и повдигнах вежди.
-Е?Разказвайте,момчета.По-точно,вампирчета-засмях се-един от тях щеше да тръгне към мен,но Дариъс го спря.
-Ти беше се появила още преди хиляди години в сърцето ми,забита надълбоко,като пирон.
-Колко трогателно.Скъпи,премини към сеществената част.В какъв план съм забъркана?-засмях се отново и започнах да си играя с един кичут от косата ми.
-Тогава не съществуваше,но аз знаех,че някой ден дете от поколението Стюарт ще се роди и най-съкровенната ми мечта,ТИ,да бъдеш с мен,щеше да се сбъдне.Но още щом като те превърнах във вампир ти се промени,а когато изпи кръвта на онзи Мат,който
твърдеше,че бе скъп за теб,разбрах,че ти ще бъдеш погубена.
-От кого?Или от какво?-стана ми интересно и спрях да играя с меката си коса.Отново присвих очи и станах,като застанах пред него и приятелчетата му.
-От него.
-Тихо Нейтън-един русоляв,сивоок вампир се обади зад Дариъс.Както висчки останали бе красив с плътен и дълбок глас.-От Вампирът.Искаше те още преди да беше родена-знаеше,какво ще се случи в бъдещето.Вярваше,че ще убиваш близки и непознати без проблем,така и стана.Преди една седмица той бе тук,незнам как не си го усетила все още.Търсеше те,но теб те нямаше,в собствената ти къща.Иска да му бъдеш..съпруга.Иска те,защото според него ти ще бъдеш много силна,пък и си неземно красива-това искаше той.Сега наистина съжелявам,че те превърнах във вампир.
-Какво му каза?-не знаех дали да вярвам.
-Нищо,освен,че съм влюбен в теб и не мога да се разделя с нещото,което промени целия ми свят.-нещото?Аз да не бях по-различна от тях?-Кубчетата са от него,казваше ми да ти ги поставям в стаята,за да знаеш съдбата и бъдещето си-объркани като самия неразрешим куб.И след,като му споделих,че двамата с теб сме влюбени и правим такава страстна любов той побесня-сега иска само да ни убие.Съжелям,оправяй се сама.Аз бях дотук,заминавам си.
-Нали твърдеше,че ме обичаш?Защо ме оставяш?
-За да не ти навличам повече неприятностти.Знам,че когато се срещне с теб,ти просто с красотата и острия си характер,ще го омагьосаш и нищичко няма да ти стори.Докато на мен,по-точно на нас,защото тези вампири,както и още няколко,избягаха от него преди 781 години-искал да пожертва техните съпруги,помислил ги за въркулаци.
-Въркулаци?Чакай,обясни ми нещо.Съществуват не само вампири,но и въркулаци?И какво е станало със съпругите им?-бях много любопитна и наистина притеснена.
-Нали ти казах,че има още тук,в градчето.Те са на сигурно място и ще дойдат всеки момент,тогава ще си тръгнем и ще изживеем остатъка от времето в бягане от него.Що се отнася до въркулаците-те са опасни създания,точно като нас и са насочени право към града,но няма да убиват хора,за да се нахранят или нещо подобно-ще убият нас,за да могат да живеят още толкова,колкото сме живели до момента в който ни убият-всъщност те така живеят,не се страхуват от никой и нищо.Може би са по-опасни и от нас.И те също ни преследват,най-вече теб-нали тик азах,че Вампирът или по-точно Ноа Вампирът,те искаше и може би все още иска,да бъдеш негова съпруга.Ако това стане,въкулаците ще бъдат избивани от нас-вампирите,защото ще се сдобием с невероятна сила.Това не ме интересуваше,защото исках единствено да съм с теб,но..
-Хайде,Дариъс,да тръгваме.-отдолу се чуха няколко гласа от нежния пол-сигурно останалите вампири и съпругите на приятелите на Дариъс.
-Чакай,не можеш-хванах го за ръката и го погледнах толкова тъжно.-Обичам те,Дарисъ,не си отивай.Ще бягаме заедно,ще изживеем..
-Не,аз..
-Дариъс,скъпи,хайде,побързай!-той погледна надолу.
-Т-ти също си-пуснах ръката му-женен..-от очите ми паднаха няколко сълзи на студения под-отдавна не бях плакал,Дариъс.
-Трябва да вървя.-мигнах и вече нямаше никой-нито вампирките,нито приятелите му,нито самия Дариъс.Не бе казал "Обичам те",дори не ме погледна.Бях съкрушена,но трябваше да съм силна-във всеки момент щеше да дойде Хоа и да ме убие или по-лошо-да стана негова ВЕЧНА съпруга,докато колът,намушкан в сърцата ни не ни раздели.

Ами не ги броя,но мисля,че са към 15,нося в момента само 1.

О.о
Кажи им,че не можеш да ги видиш,затова те да ти махат.

Afro Clam - о,боже.
Bow-chicka-bow-bow!

Вярвате ли в Бог? Мм,може да се каже.
Колко често ходите на църква?От години не съм ходила,освен в Бачковския манастир преди 2 месеца.
Почитате ли всеки църковен празник? Да.
Според вас съществува ли ад и рай?Не,ние сме в момента в ада.По-страшно от това има ли?

"Първороден грях" с Анджелина Джоли.Мисля,че жанра му бе исторически,еротичен и драма,но не съм сигурна.

11-та част.

--
-Емили,мисля че-Дариъс започна да се изправя.Явно не искаше.Но защо?Не бу ли беше това целта?-Наитина,искам да си почина.-той ме погледна не както преди,затова не се и среснах.-Би ли?-той помръдна очите си като ги отправи към вратата.Разбрах-не бе ми простил,а просто се държеше мило.
-Не,аз..Гладна съм.-сведох глава.
-Ти всъщност само за това дойде нали?-той се усмихна фалшиво.-Защо изобщо ме целуна?
-Как можеш да говориш така?Аз не целувам..
-Всеки срешнат?Според мен..-прекъснах го-можех да разбера какво си мисли.
-Не!Мат ми е приятел вече от 2 години!И няма си идея как ще реагира след като му кажа!-незнаех на къде да погледна.Бях наистина смутена.
-И как така,момиче като ТЕБ не му се е отдало?-странно,той стана и започна да обикаля около леглото като ме гледаше перверзно-играеше си с мен.Не издържах.
-Не съм ти плячка!Вече съм вампир,дръж се подобаващо.-отново вдигнах вежди и преди да скръстя ръце той бе върху мен,вече не бях в седнало положение.
-Подобаващо?-той дишаше срещу лицето ми и,господи,търкаше се в мен.-Как да се държа подобаващо с теб?С момиче като теб?-бутнах го много силно,бе в другия край на стената,обленал се на нея.Имах невероятна сила.След секунда вече бях пред него държаща гърлото му.
-Какво съм,ха?-изричаш думите,съблазнително,в лицето му.Дариъс започна да се смее,с глас,подигравателна.Мигнах няколко пъти,защото нищо не разбирах.
-Мислиш си,че може да ми направиш нещо?Осъзнай се,гладна си,изтущена.Много по-въздрастен съм от теб и още преди да си се осъзнала,вече ще си мъртва-повярвай ми,имам голям опит в това.-аз,АЗ,бях на неговото място,а той на моето,държащ гърлото ми,както аз неговото,говорещ по същи начин по който и аз.Каква глупачка съм-всичко,което каза бе вярно.Чувствах се равна със земята и сърцето ми не биеше лудо,чакай,та то изобщо биеше ли?Не знаех дори,дали съм жива.Катастрофа.Как ще обесня това на леля?На Маргарет?На МАТ?
-Какво да правя.-гледах надолу,говорех тихо,сякаш бях измъчнавана с години.Лицето ми се промени,но няколко сълзи се стекоха по лицето ми.Д Дариъс,странно,но ме гледаше,сякаш..
-Не плачи,моля те.-той ме пусна погали ме по главата и истри сълзите.Нима това е истинския ТОЙ?Беше мил.Гледаше ме и сякаш ме съжеляваше.
-Дариъс,моля те.Знам,че искаш да си с мен,не ми отказвай.-преди да беше казал думичка,устните ми,по които имаше след от сълзите,изтрити от красивите му мъжествени ръце,бяха върху неговите,все така топли и този път влажни устни.Нещо под корема ме сви,изпитвах странно чувство-с Мат не знаех какво е,а сега опне го усещах.И ме гъделичкаше,харесваше ми.
От нежната,невинна целувка,с която го дарих,се събуди животинското в нас.Езиците ни сякаш бяха едно,вплитаха и разплитваха се.Устните незнаеха,коя по напред да захапят или целунат страстно.Ръцете ни не спираха да ходят по разгорещените ни тела,а душите ни-кипяха и кипяха.Най-после,без да се откопчим един от друг,стигнахме до леглото.Той ме бутна и аз паднах на мекото,покрито с копринени,бели чаршафи,легло.Не
мигнах,защото знаех,че след миг той щеше е върху мен и исках да го наблюдавам как се движеше с такава невероятна скорост.О,с какви целувки даряваше тялото ми-обходи ме цялата,от устните до ходилата и обратно,а аз само се извивах,като кобра,контролирана от инструмента с който свиреше собственикът ми.Бе ме съблякъл отдавна,но той все още беше с дрехи.Спрях се и Дариъс сигурно помисли,какво може да не е наред.Всичко бе перфектно,но аз просто исках да го събличам бавно,да докосвам мускулите и кожата му,да помириша ароматът му,да целувам и смуча нозете и коремът му.
Дариъс губеше търпение-искаше да е в мен,дълбоко в мен.Всичко забавях,нека кулминацията да бъде перфектна.
-Стига толкова,свали проклетите ми дънки!-това и направих.Отново започнахме бурната,страстна игра.Кой бе отгоре,кой бе отдолу никой не виждаше,движехме сепрекалено бързо.Той още не бе в мен,а бяхме капнали.Започна да целува частта ми,намираща се на юг.
-Аъх.-не знаех какви звуци излизаха от устата ми,просто се отдадох изцяло.
След като ме навлажни бе време да бъде едно цяло с мен.Бях наистина щастлива и превъзбудена-никое момче не ме е карало да се чувствам така..Когато проникна изпитах най-сладкото и греховно удоволствие,което никой не бил могъл да изпита.В началото бе толкова бавно,че незнам как не полудях.Усещах нежната,мъжка част на Дариъс как се втвърдяваше все повече и повече-харесваше му да ми доставя удоволствие.След малко тласъците се усилиха,телата ни се допираха и обстановката се нажежаваше.Отворих за някоко секунди очи,за да видя изражението на Дариъс и останах потресена от гледката-той ме гледаше,а очите му,сините му очи бяха пълни с наслада.Черните му падащи пред лицето кичури,вече мокри,се движеха напред и назад заедно с телата ни.Не можех просто да опиша какво усещах-при всеки бърз тласък,го усещах все на по-дълбоко и по-дълбоко,а когато забавяше,можех да докосна,както и да видя,напрежението му,както да усетя всяка извивка,всяка част от него,когато бе в мен.Това ме докарваше до лудост.Бе се уморил и бе дошъл моя ред.
Така ние се редувахме,смянахме пози,забавяхме и забързвахме движения,докато..
-Какво,по дяволите?!
-Мат?!

девет

През цялото време.

+1.
Напиши още едно,може да е е по-добро.

Ох на най-интересното 
Още,ощеее

Хах,"Левски на върха".Ами защо на последния мач ЦСКА фи биха?

only ЦСКА !!