Без

Сок.
Лимон ?

Десет

Десет

Десет

На носа.

Доста често

Хот 

чч2

Не.
Сини ?

чч2

Ето и следващата част. Приятно четене.

Пред мен се издигаше огормена градина с хиляди видове цветя. Въздухът имаше аромат на люляк. Зад градината се издигаше царствна къща, посторена по последни технологии. В гладината имаше фонтан със свежо бълбукаща вода и малък лабиринт от перфектно подрязани храсти. А, зад гърба ми чувах как вълните се плискат и разбиват в скалите. Точно така, океанът беше на метри от мен. Златистия пясък блещукаше, завършващ цялата перфектна картинка. Въздъхнах. Не можех да се насладя на гледката пред очите ми, както казах не може да се опише с думи. Величествена звучи нищожно пред това, което се разкриваше пред мен.
-Е, какво мислиш ? -попита нервно Карлос.
-Мисля, че е невероятно -изписках радостно и скочих към него. Той ме прегърна, повдигна ме и ме завъртя. Когато краката ми докоснаха земята попитах:
-Къде сме ?
-На острова на баща ми. -самодоволно се умихна Каролос.
-Я, чакай. Баща ти има остров ?! -направо не беше за вярване. Цял остров ? Стига, бе.
-Ъм, май съм пропуснал да го спомена. -засмя се той.
-Така е. -отвърнах му и закачливо го побутнах. В този момент се чуствах истински щаслива, всичко беше като приказка. Карлос, ами той си беше страхотен. И толкова е красиво тук, всичко специално за мен, за да се почуствам добре. Нямах думи. Изведнъж се затичах към океана. Събух обувките си и усетих малките песачинки да гъделичкат ходилата ми. Разкопчах ципа да роклята си и я свалих, след което влезнах в океана. Водата беше топла и приятна. Зад себе си чувах присканията на Карлос.
-Хей, -каза задъхано той -другия път ме предупреди преди внезапно да тръгнеш към океана -засмя се той. Усмихнах му се в отговор. Двамата седяхме и просто се гледахме. С минути, с часове. Сякъш времето беше спряло. Нищо не можеше да развали този момент.
-Ааааа -и точно тогава Карлос изпищя.