#1303 Re: Лично творчество » Необикновен живот. » 2012-03-06 20:51:12

Точно това ще следя. Харесва ми.
НЕКСТ
Но имаш малко пунктуационни грешки.
heart  heart  heart

#1305 Re: Лично творчество » Kids of 90s » 2012-03-06 20:45:02

Това е то- цяла книга heart  heart  heart  heart  heart

#1306 Re: Лично творчество » Сродна душа. » 2012-03-06 20:43:22

Обикновено стихотворенията не са интересни без особена рима, но твоето е прекрасно heart

#1307 Re: Лично творчество » never die here - никога няма да умра тук » 2012-03-06 20:33:18

Утре след училище ще напиша некста (или преди, когато имам време)

#1308 Re: Лично творчество » О , плът , душа с ум искрометен * » 2012-03-06 20:24:10


Харесва ми.
Но какво значи "пс"?
Не е ли "пп"- послепис?
(pi)  heart

ПС също значи това..

Ол, ясно. nod стихчето е супер

#1310 Re: Лично творчество » never die here - никога няма да умра тук » 2012-03-06 20:11:48

интересно ми е, но някак познато... както и да е. Харесва ми. Само едно нещо - според мен малко бързо се развива действието. Но в крайна сметка ти си решаваш sun Чакам некст smile  smile

Да знам, че нещата се случват веднага, а не постепенно и загадъчно, но просто нямаше смисъл да пиша толкова, че на човек да му доскучае, а и просто не знаех как да забавя нещата. smile

#1317 Re: Лично творчество » never die here - никога няма да умра тук » 2012-03-06 17:52:23

Почнах да крещя, но се спрях при мисълта, че това може да е номер или, че мама е видяла вратата отворена и я е затворила.Викнах:
-Мамо, тук съм. Отвори!
Никой нищо не каза. Тогава повторих:
-Мамо, отвори ми!
-Ти ли си?- провикна се мама- казах ти да не излизаш.
-Мазето, мамо!
-Какво? Ох, продължава да пишеш.- каза пренебрежително тя.
Минаваха ми мислите дали нещо страшно не ме дебне. Засмях се за да премахна страха и хилядите черни мисли в главата ми. Оглеждах се, но все пак нищо не виждах. Усетих, че телефонът ми е в джоба и го извадих. Осветих стаята и се успокоих- най-сетне виждах нещо. Потърсих място където да седна и спокойно да се обадя в къщи. Видях стол и се затичах, това беше малко глупаво, защото се спънах и паднах и изпуснах телефона. Изпаднах в паника "ами сега". Екранът изгасна и аз се заех да го търся. Докато лазех по пода и на сляпо опипвах предметите, чух странен шум на стъпки. Боже, сигурно е мама дошла да ме спаси. Викнах:
-Мамо, тук съм.
Чувах стъпките все по- силно и по- силно. В този момент чух телефона- имах съобщение, което гласеше "Скъпа,мама е. Отбих се у Кати. Знаеш, съседката. Както и да е, ще пием кафе и се надявам да наглеждаш пуйката във фурната". Озадачих се, щом мама е у съседката, кой се разхожда из къщи...

#1318 Re: Кош » Защо...? » 2012-03-06 16:54:24

Може би се повтарят call

#1324 Re: Лично творчество » never die here - никога няма да умра тук » 2012-03-06 09:29:30

Това ми е първия текст. Дано ви хареса. heart

Лежах на леглото в стаята ми и си писах домашното по физика. Съвсем спокойно преписвах теориите в тетрадката си. Беше рано сутринта към 6:30ч. След половин час тръгвах на училище, винаги пишех домашните си в последния момент. Изведнъж чух стъпки, покрих учебниците с одеялото, загасих лампата и се направих, че спя. Мама влезе и натисна ключа на лампата:
-Пак ли не спиш?-попита ядосано.
-Какво? Събуди ме.
-О, моля те...-тя ме отви и ми показа тетрадките.- И преди си правила този номер. Не можеш да ме излъжеш.
-Добре, но просто вчера нямах време.- опитах да се измъкна.
-Повече няма да излизаш с приятелите си докато не приключиш с домашните.

СЛЕД УЧИЛИЩЕ

-Здравей мамо.-прибрах се от училище и хвърлих чантата си на стълбището. След това по навик изкрещях:
-До скоро...
-Къде си тръгнала?- започна да вика мама- Качвай се горе да си пишеш домашните!
Въздъхнах и закрачих нагоре. Влязох в стаята ми и седнах на дивана. Изобщо не ми се пишеше домашни и умирах от скука. Разходих се из стаята, а после и в коридора. Обиколих цялата къща и после се сетих, че мога да потърся в мазето за стари вещи. Слязох долу и застанах пред вратата на мазето и си помислих, че или сега ще преодолея страха си от него, или никога. Закрачих плахо по неравните стъпала. Там беше доста тъмно и страшно. Лампата не работеше, но светлина имах от малките прозорчета на стената. Изведнъж вратата се затвори, а прозорчетата се закриха...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook