Десет.

Интернет приятели.   

Десет.

Всичко бе страхотно, освен едно нещо. Бях адски притеснена и всичко това ме караше да се чувствам странно. Когато двамата стигнахме до края на парка, стояхме малко пленени от гледката и от момента, но след това се съвзехме и се върнахме обратно. Той ме изпрати до нас.
- Прекарах си супер. Наистина. - каза той и хвана ръцете ми.
- И аз.. Наистина.
Леко се приближи до мен и ме целуна по бузата. Без нищо да кажа, леко притичах до вратата, погледнах го за последно и влезнах в къщата. След като затворих вратата, се облегнах на нея, като леко повдигнах левия си крак. Прехапах устни и погледнах замечтано.
- Yes. Това е..Това е денят. - казах аз съвсем тихо и увлекателно.
Хвърлих чантичката си на масичката и седнах на дивана.
- Как мина ? - Чух гласа на брат си, от горния етаж.
- Кое ? - попитах аз зачудена и отнесено, като се качих при него.
- Как кое.. Срещата.
- Ами окей. Мина доста добре.
- Радвам се. Между другото татко си идва тази вечер.
- Супер. Аз ще се отпусна малко.
- Добре. Аз съм в стаята си. - каза Стивън и влезна в стаята си, а аз моята, но преди това взех чантичката от масата.
Смених дрехите си и облякох спортни къси панталонки в розов цвят, тениска на която едното и рамо падаше и чисто бели къси чорапки. Взех телефона си и излезнах на терасата. Набрах Никол.
- Ало.
- Ало, Никол как си ?
- Джрджия.. Помислих си, че си ме забравила.
- Няма шанс. - засмях се аз. - Как си ?
- Добре, справям се. Доста скучно е без теб. Ти как си ?
- Екстра, перфектно, страхотно. Намерих приятели и има едно момче..
- Уоу, разкажи ми са него. - каза тя, а аз се настаних удобно на стола, защото имах да разказвам доста.
Обичах да разказвам разни случки, до най-малката подробност, за това ми отне около 30-40 минути.
- Наистина страхотно. Адски се радвам за теб. - каза Никол.
- Ами ти ? Нови приятели ?
- Ами има едно ново момиче , но нищо особено. Не сме говорили, предполагам, че ще се запознаем чак когато почне училището.
- Дано. Липсва ми времето, когато можех да ти споделя всичко. - казах аз натъжено.
- Но ти все още можеш. Имаме телефон, скайп, фейсбук.
- Не е същото. Добре, чао Никол.
- Чао.
Влезнах в стаята си и си пуснах музика. Бе време за малко отпускане и релакс.

Не се обиждай, но бижутата ти не са нищо особено. : )

Ето: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=20333

На sladkadjena.

Десет.

The voice.
Малки или големи обици ?