И моята реакция беше такава, а и как пее песента после.     В коментарите пишеше, че носи якето на Сони, но не ми заприлича не него... на неговото има три малки чертички от ляво, но не знам... може.

Мер, тук ли си?????

Тук в алеите с-у блока има някакви момичета седнали на пейките и не спират да свирят. |-(

11 част.

- Ели. -Раян ме побутваше леко, но бях толкова сънена, че не можех да отворя очи.Само сбръчках вежди и преглътнах.
- Ммм.. -Издадох някакъв звук със сънен глас и разтърках очите си.
- Шшш. -Издаде онзи звък, както когато някой плаче и ти се опитваш да го успокоиш, нали се сещата?Та, издаде този звук, когато се опитах да се надигна и да стана. - Спи спокойно. -Каза той и погали косата ми. - Аз излизам за малко, нали помниш уговорката от по-рано?Ще се видя с някои приятели и после се прибирам, окей?
- Но аз ти обещах, че ще дойда.. -Промълвих едва, едва.
- Спокойно, ще се срещнете някой друг път.Хайде, чао красавице. -Каза Раян, надвеси се над мен и ме целуна по челото.Малко след като излезе аз все още не бях заспала и разбрах, че това ще ми е сънят за днес.Разтърках очи и ги отворих.Беше тъмно.Отвих се и излязох на терасата.
- Ммм... -Усещането беше невероятно.Хладен ветрец галеше цялото ми тяло и развяваше леко краищата на косите ми, а когато се заслушах в тишината долових... -О, Боже мой... това да не би да са... вълни?! -Да, точно така.От тук се чуваше как вълните се разбиваха в скалите.Беше просто...магическо, неописуемо.След като влязох в стаята, погледнах часа.Беше 21 и 37.Все още имах време да отида до магазина и да напазаря.Раян ми бе казал, че тук нищо не затваря преди 23, така че влязох в банята и си измих ръцете, зъбите и лицето.След това отворих гардероба, тъй като вече бях разпределила всичко от сака и си извадих дрехи.Свалих потника с който бях заспала и си облякох бяла тениска.Отново не сложих сутиен, защото над тениската облякох широк, сив суитчер.Времето всъщност не беше студено, но имайки впредвит, че тъкмо ставах от сън ми беше леко хладно.За долнище обух светли дънки по мен.Косата си вдигнах на конска опашка и въпреки това пак почти стигаше кръста ми.Трябваха ми няколко ластички, за да я задържа, понеже беше много гъста.Пръснах се с дезедорант и си взех портомонето.Слязох на долния етаж, обух си сиви сандали между пръста и тръгнах.

Окей.

Как изглеждаше?

О, ти беше казала, че ще ходиш на отделен бал или нещо такова.

Мер, купила ли си си вече рокля за бала или..?

Днес по физическо пак имахме нещо като състезание м-у нашия и В клас.То не беше точно състезание всъщност, защото беше супер лигаво.От около 20 начални само 3 ми влязоха като хората...  

Иии утре пак ще го разбия на джаги.

Мер, писах ти.Sorry, че толкова късно, но писах доста.

Не, къдееееее???