Прекалено ми е симпатична-БАН!

Ведрово

Богомолка. 8-|

Аватара й ми харесва-баннн!

Ете,мъчно ли ти е за вкъщи?
Капучино!

Шест,шест!!

Пет,пет.

има числа в ника-бан!

Капучино.

Не.
14?

online-Бан.

Ето 15-та част.Довечера няма да пускам 16-та,защото ще съм в бабини на село,а там не хващам интернет.

--

-Хах,забавно.-след думите си направих "тъпо" изражение.-Както и да е,някой носи ли топка?
-Казах ти,че аз..-прекъснах Стийв.
-Боже,не твоите!Сериозно питам.
-Да,аз нося-Найджъл ми подхвърли бялата,волейболна топка и всички започнахме да играем,включително и Ноа.
Така и мина денят-всички се забавляваха,освен мен,а може би и Ноа-незнаех какво чувствам към него и най-важното-аз се страхувах,та той можеше да ме убие.Засега не бе го сторил,затова можех да си отдъхна.
-Чаоо-испратихме Натали и преди да тръгнем,тя излезе и каза.-Ей,забравихте ли,че ще има парти в Нена?
-Вярно бе,аз отивам.-без Стийв за къде?
-Бройте и мен.-странно,но където отидеше Стийв там беше и Найджъл.
-Аз бих отишъл,но някой трябва да ми каже адреса й.-Ноа.И той ли?
-Спокойно,нали живееш в нас?Ще тръгнем заедно,пък и Найджъл също ще ни придружи,само трябва да се изкъпе в нас.Ок?-Стийв и тоя живееха заедно?Не можех да повярвам.Оу,да нали беше казал,че семейството на Ноа,или по-точно хората,които представя за негово семейство,са близки семейни приятели на родителите на Стийв-горкияят.
-Ъм,хора,мен не ме бройте.-свалих си очилата,защото вече настъпваше залеза.
-О,Ем..без теб няма да е същия купон!-Стийв се приближи и ощипа дясната ми буза.
-Ауч.-наистина ме заболя.
-Да не си посмял да я пипнеш!-когато се обърнах за да разбера какво става,видях как Ноа бе притиснал до една стена Стийв,като го държеше за черната блуза.
-Хей,човече,спокойно.Ние така се закачаме,но този път съм прекалил.И вие да не ходите,че така се застъпваш за нея?-Сийтв се откопчи от Ноа,като не спираха да се гледат.
-Да,проблем?-Ноа отново се приближи до него-той наистина бе по-висок и изваян от Стийв.Тогава Найджъл се намеси и всички се успокоиха.
-Човече,наистина ли ходиш с Емили?-докато идваха насам Найджъл му зададе този въпрос и ние,естествено,чувахме.
-Да,защо?-моля?Аз ли пропускам нещо?Някой да ми обясни или каже откога сме заедно!
-Ами след заминаването на онзи красавец,Емили с никой не искаше да излиза,а сега с теб,е вярно,тя си пада по-таквиа като вас..-прекъснах го.
-Стийв,достатъчно!-пребелих очи.
-Ето,виждаш ли?Тя все още го обича!-той насочи показалецът си към мен и започна леко да се смее.
-Край!-преди да се беше усетил,вече бях върху него и пиех от кръвтта му-поне се напраних и нямаше да излзиам нощем за да ловувам.
-Впечатлен съм.-чух зад гърба си ръкопляскане.
-Ноа.-изправих се,като се опитах да забърша кръвта,от трупа,намираща се на бялата ми рокля.Когато вдигнах погледа си,той вече бе пред мен.
-Що за създание си?-той присви очи и махна кичур от лицето ми.-Толкова безсърдечно,че дори убива и приятелите си.
-Предизвика ме.-махнах ръката му от лицето си и се застанах зад него,като докоснах рамото му.-Ти..не би убил най-скъпото за теб,нали?-той се засмя,защото разбра какво имам в предвид.
-Т-ти..ти!К-как-какво си?-боже,забравих,че Натали не беше припаднала,като Найджъл-или трябваше да я убия или да истрия паметта й.
-Мила,аз съм-Емили.Не ме ли помниш?-приближавах се бавно до нея,докато не застанах пред пожълтялото от уплаха лице.Целунах я.-Вкусваш ли кръвта на бившия си?Харесва ли ти?-целувката продължи,докато аз не се отдръпнах.Погледнах я в очите и я накарах да забрави за случилото се.Така и стана.-Натаи,прибери се и отиди по-късно на купона.
-Да.-бе хипнотизирана и правеше всичко,което и кажа.
-Но Натали,отиди гола,без бельо дори.Съгласна?Аз ще съм там и ще те чакам по съшия начин.Хайде,върви.-Тя влезе и останахме само с Ноа.-По принцип хвърлям труповете на близо в гората,като правя животински следи.Найджъл ще го оставим вкъщи,на легото все едно е сънувал.А ти,вампирчо,идваш с мен.
-Всичко си измислила,нали?-той се засмя и започна да се приближава към мен.Подадох му ръка и тръгнахме към нас,като преди това заведохме припадналия,бял Наджъл на мекото му легло,а тялото на идиотът Стийв бе небрежно хвърлено между черните дървета.