Май трябва да се свали

Благодаря

Не бях натиснала да е на Български език. Оправих го

Разбрах, ще потърся

хубаво

нещо такова

Тука няма лице

Как някоя картинка да си я сложа в подписа с оригиналния размер

Успях да се добера до ключа на лампата. Натиснах го и по чудо лампата светна, защото мислех, че не работи. Може би някой кабел не пропуска ток както трябва. Е, това бе последното нещо, което успях да си обясня логично. След като стаята светна и се уверих, че всичко е наред, хванах се за парапета и започнах да се качвам нагоре по стълбите. Но не, вратата беше заключена, можеше да отвори само от другата страна. Изтичах до малкото старо детско столче върху, което бях оставила телефона и звъннах на мама:
-Какво? Казах ти да не ми звъниш у съседката.- побесня тя.
-Ела! Заключих се в мазето.-казах стреснато.
-Само глупости правиш. Сигурна ли си, че...- телефонът изгасна.
-Мамо,мамо,мамооо.- повтарях докато не разбрах. какво е станало. Чух тропане откъм стената и изпуснах телефона. Взирах се в другата страна на стаята. Стената започна да се разпуква и рони, тогава аз за малко да се разплача от страх. Изведнъж тухлите се разпиляха, а върху тях паднаха куп хора. Развиках се, виках поне една минута, докато не  осъзнах, че те нищо не могат да ми направят- бяха мъртви. Единият от тях разпознах от семейните снимки- беше баща ми. Разплаках се и, когато видях сестра си още на четири годинки плувнала в кръв. В този момент вратата рязко се отвори. Беше майка ми държаща нож:
-Не трябваше да влизаш тук.
В този момент разбрах, че татко не ни е напуснал, че сестричката ми не е избягала от в къщи, а просто е била убита както и той.
-Мамо, ти си била...

Интересно.

Здвавейте

За 1-ви път.