16-та част.

--

Вече бяхме пред нас.Спрях се:
-Емили?-чух гласът на Ноа,който се заби в главата ми.
-Не.-пуснах ръката му след това отново прошепнах.-Не.
-Ей,спокойно.-след секунди ръцете му бяха върху раменете ми.Отдръпнах се рязко като се обърнах.
-Не ме докосвай.-шепнех през зъби.Няколко кичура паднаха пред очите ми.Вампирът започна да върви срещу мен с бавни крачки.Побиха ме тръпки,като цялата настръхнах от страх.Какво правех?-С-стой,не мърдай!
-Но,мила,какво ти има?-той подаде ръката си към мен.-Всичко е наред,просто бъди моя.-погледнах лицето му-усмихваше се нежно.Ударих ръката му,а след това се хванах за главата.
-Какво правя?-краката ми не ме държаха,треперих като лист.
-В момента нищо.-стиснах очи и се опитах да си представя,че това е само сън,лош сън.Но не бе така-усетих как ръцете му сде обвиха около мен.-Всичко е наред.след това целуна челото ми.
-Махай се!-избутах го и започнах да вървя като оплитах краката си.
-Къде мислиш,че ще отидеш?-гласът му бе различен,по-студен.-Където и да отидеш,аз ще те намеря,не ти ли е ясно?-дори не се обърнах.
-Майната ти.-след като изрекох тези думи с всичка сила побягнах и аз незнаех накъде.Дишах шумно,но въпреки това усещах зад себе си как Ноа ме настигаше-не трябваше да се предавам,засилих се и стиснах очи.Къде отивах?Не ме интересуваше,исках да се отскубна от него.Обърнах се за секунда-нямаше го.Спрях и когато мислех да тръгна спокойно из тази тъмна гора,в която се намирах,пред мен бе Ноа:
-Оля.-усмихна ми се.
-К-как?-само това успях да изрека.
-Ето така.-събори ме.Вдигна изпоцапаната,вече не толкова бяла,рокля.-Нали това искаше,ха?-целуваше ме,а аз не правех нищо-а какво можех?Дори не се разплаках,що за създание съм?
  Мислите ми бяха прекъснати от шума,породен от Ноа-събличаше се.Погледнах го и сега ми изглеждаше толкова грозен,жаден за плътта ми.Дариъс не би ми го причинил.О,Дариъс.Липсваш ми.
  Изведнъж ми причерня-не виждах нищо.Почувствах силна болка между бедрата си-всичко стана толкова бързо и рязко,дори не знам как не изгубих съзнание от болката.Исках да изкрещя,но не можех.Исках да избягам,но не можех.Тласъците се ускориха-нямаше как да не се разплача.Чувствах ужасна болка,а пред очите ми бе само той,само Дариъс.В главата ми кънтеше само неговото име-Дариъс,Дариъс,Дариъс.
-Не искам такава съпруга.-всичко спря,утихна.Гледах настрани,не исках да го погледна.-Толкова си лесна.Защо не бях аз първия?-вдигна ме.-Защо?Емили,защо не ме обичаш?-крещеше срещу лицето ми.Гледах надолу,не исках да се срещна с погледа му,но Ноа ме накара.-Аз бих дал всичко да си с мен.-главата му бе на гърдите ми-плачеше.Нищо в мен не трепна,гледах само напред и горещите ми сълзи падаха върху него.
-Ако ме обичаше..-шепнех,нямах никакви сили.-..нямаше да сториш това с мен.Както и щеше да ме оставиш намира.Това,което направи,не бе от любов,а от ревност и завист-ревнуваш и завиждаш от Дариъс.Незнам как се появи в живота ми,но бързо го обикнах,няма друг като него.Остави ме на друг,за да не пострадат приятелите му,както и аз.Това го направи от любов към мен,а ти?Какво направи,за да те обичам?-мълчеше.
-Съжелявам.Аз го испратих за да се те превърне във вампир,но не го накарах да се влюбва в теб!-продължаваше да плаче.
-Ноа,можеш да имаш всяко същество от женски род.Остави ме,моля те.Ще съм ти безкрайно благодарна.-погледна ме,а след това ме целуна нежно.Отвърнах му,само и само за да се съгласи.
-Осъзнаваш ли с кой говориш?Аз толкова много съм живял и повярвай ми като теб жена,не съм срещал.Другите Вампири искаха много да се запознаят с теб.-млъкна за секунди.-Щяхме да избиваме въркулаците,но явно любовта ми към теб е по-силна от желанията ми.Върви и намери Дариъс,бъди с него,но внимавай-въркулаците са навсякъде.Пази се,особено от Кристофър-той може да се преобразява във всеки вампир,човек или животно.Казват,че сега изглеждал като Дариъс за да те примами,а направи ли го-ще те убие,а знае,че щом го направи,ще ме предизвика и тогава ще започна война,която няма да спре сигурно с векове.Разбираш ли?-поклатих глава.-Забрави за мен,за приятелите и семейството си.Знай,че ако тръгнеш сега,никога няма да се върнеш в този град.-погледнах надолу.
-Добре..-след миг вдигнах глава.-Знаеш ли къде е Дариъс?Накъде се е насочил?
-Да.Никой вече не ги преследва-съпругите на приятелите му не са въркулаци,просто исках да ги убия,защото..-прекъснах го.
-Им завиждаш?Ноа..
-Да,заради това!И до ден днешен не ги оставих намира,защо толкова исках да страдат,не разбирам.Още нещо-има и по-опасно същество от въркулаците!
-Ох,какво пак?Великани?-засмях се.Когато го погледнах видях сериозното му изражение.
-Не-Елизабет.
-Елизабет?-повторих като го погледнах объркано.
-200-та годишната вампирска съпруга на Дариъс.

--
Знам,изложих се.