751 е

Не.
Септември ?

Начинаещ - Бан.

Не.
Лъв ?

Не е ли безсмислено ?

Акон.

Еми сори, не мога да бъда уникална

Име: Станислава Дийн.
Години:19
Семейно положение:Необвързана.
Приятели:Йоана,Илиан,Цветомир,

Събудих се от вибрацията на телефона ми, който беше под възглавницата. Бях получила есемес от майка ми. В който пишеше: Станислава, днес ела у дома, имаме изненада за теб!Целувки. Прочетох съобщението и се протегнах към шкафчето да си взема чашата с вода. След като се разсъних взех телефона и звъннах на Йоана, моята най-добра приятелка. На кратко и виках Йони. Даваше свободно.
- Ало. - каза тя след като ми вдигна.
- Ало, как си Йони ?
- Добре, а ти ?
- И аз съм добре, днес ще излизаме ли ?
- Хайде да отидем на " Бакарди ", искаш ли ?
- Естествено. - отговорих аз.
- Ще мина след час.
Затворих телефона и веднага станах от леглото да се оправям. Взех си бърз душ, след това си обух дънките и любимите ми кецове. Облякох си и един черен потник. Вързах си кестенявата коса на конска опашка. Оправих си грима, който от снощи бе станал да нищо. Сложих си лек грим, който да подхожда на кафявите ми очи.
След малко се звънна на вратата, изтичах и отворих. Йоана беше. Когато се качихме в стаята ми тя се хвана за главата, като видя стаята ми в какъв вид е. Но тя знаеше, че аз така живея.
- Стаси, може ли да те помоля нещо ? - каза Йоана.
- Разбира се.
- Ще ми направиш ли косата на рибена кост ?
- Веднага. - отговорих аз с усмивка.
Започнах на й правя косата, която беше руса и мека. След половин час бяхме напълно готови заключих навсякъде и за запътихме към клуба.

Приемам критика, защото това ми е за първи път. Ако искате продължение ще го пусна утре.

Абе исках да кажа лице бе

и аз

Кока - кола.
Палачинки или пържени филийки ?