Реших и аз да пусна история. За пръв път пиша , така че се надявам да ви хареса.:)))

Първа част.

"Казвам се Аника и съм на 18, тази година ги навърших. Не се хваля със семейството си , напротив с нищо не се отличавам от връстниците си , ходя на училище и правя всичко друго като нормалните хора. Имам много добри приятели , които не ми завиждат и се гордея много с тях...". Четях статията , която бях написала за списание "Ню Йорк", семейството ми наследи милиони от прабаба ми и изведнъж станахме известни богаташи, преди живеехме в обикновена квартира , а сега къщата ни е като в Рая , сигурно има 70 стаи, дори не съм я разгледала още. Моята стая е в тъмно лилаво и е огромна, леглото е два пъти колкото мен.
Мислите ми бяха прекъснати от звъненето на телефона, беше Джесика..
–Ало, Джес ?- казах разсънено аз.
–Мила, къде държиш този телефон бе? От вчера ти звъня, видях статията ти в списанието , страхотна си , а снимката ти е толкова сладурска. - изкрещя буквално Джесика.
–Мерси , Джеси! Аз ще затвaрям, после ще се видим в училище..
–Добре Ани , до после.- каза тя и затворих.
Станах от леглото и влезнах в банята. Взех си душ, измих си зъбите и отворих вратата на гардеробната.
Беше си доста големичка,имаше всякакъв тип дрехи, но аз не се обличах твърде префънцунено. Свикнала съм с дънки и тениска.
Взех едни тъмно сини панталони, една черна тениска с огромни букви, сложих едно лилаво кожено яке и лилави къси ботуши. Косата ми беше дълга, кестенява и естествено къдрава, за това не я горях с преса толкова често. Сложих лек син молив на сините си очи и запраших надолу по стълбите.
–Охх, трябваше да взема асансьора.. - изпъшках аз.
–Добре ли сте г-жице Майкъл? -попита разтревожено Фредерик, нашият иконом.
–Да, мерси Фред.- потупах го за рамото и се качих в черния джип отпред.
Не казах нищо на шофьора, той си знаеше какво да прави..
–Днес да ви забирам ли от училище г-жице?- попита той.
–Не, недей , ще се прибера с приятелки.-казах аз.
Когато пристигнахме пред училището ми- Murry Bergtraum High School, всички ме зяпаха докато излизах от джипа и вървях към входа.Това ме дразнеше.
В този момент видях Джесика и Мариса..
–Хора , какво им става на всички?- попитах аз докато прегръщах Джесика.
–Какво ли , имате в най-известното списание в Ню Йорк!?- каза сaркастично Мариса и ме прегърна.
–Не е голяма работа ! Това съм си аз, зубърката на 12 часа... -откликнах и трите започнахме да се смеем. Шкафчетата ни бяха в три различни посоки , за това се разделихме. Отидох до моето и сложих чантата си вътре като взех някои от учебниците. Когато го затворих и тръгнах се блъснах в някакво момче до мен.
–Внимавай малко! - каза ядосано момчето като се изтупа , но щом ме видя голяма усмивка се появи на лицето му. – Аз съм Марк, приятно ми е. - подаде ръката си и аз я хванах.
– И на мен!-веднага щом казах това го подминах и тръгнах с бърза крачка, изглеждаше доста надут.
След училище с Джесика и Мариса решихме да погледаме тренировката на баскетболистите от отбора ни.
–Колко са секси ! - каза Мариса , като си облиза устните.