Не мисля, че това се получи добре, но нека го пусна

Всяка една капчица, всяко едно нежно докосване до бузата ми, всяко движение ... болеше ме. Дъждът се сипеше леко, но бавно се превръщаше във силна пролетна буря. В главата ми се появиха спомени. Спомени от деня, в който той си тръгна. Тръгна си от живота ми и най-вече от света ми. Отново бях предадена. Чудех се дали аз плача или дъжда изразява болката ми? Не знам. Не ме интересува. Протегнах ръката си - усетих студа. Отново се върнах в миналото. Трябваше ли точно това да се случи? Притеглих ръката си отново към лицето си, но единственото, което усещах бе студ. Студ, който те смразява, но в същото време се любуваш на ледената му обвивка. Отново си спомних ...
------------------------
Телефона ми звънна рано сутринта. Ударих леко ношното шкавче в опит да изключа противното звънене. Взех телефона и погледнах кой ми звъни. Беше Той. Натиснах зелената слушалка и долепих телефона до ухото ми.
"Ало?" леко промълвих, но не чух отговор. Повторих.
"Може ли да се срещнем до половин час?" попита Той, а в главата ми се появиха множество въпроси.
"Д-добре. Чакам те в парка до половин час." отговорих, почаках някакъв отговор, потвърждение, че е разбрал, но вместо това той веднага затвори. Сложих телефона на нощното шкавче и разтърках очите си. Станах от леглото и се запътих към банята.
След половин час вече бях на входа на парка, но него го нямаше. След пет минути се появи. В очите му се четеше гняв, болка, тъга, но най-вече желание за отмъщение. Защо? Нарочно ли го правеше? Още преди да съм се усетила, той вече ме бе стиснал здраво за ръката и ме дърпаше. Умолявах го да отпусне малко хватката си, но без резултат. Стигнахме до "нашето място" . Мястото, на което се запознахме. Тук никой не идваше, въпреки красивите дървета, храсти, тревички и цветя. Огледах се в очите му. Този път се четеше любов. Чак сега разбрах защо беше ранното обаждане, защо ме заведе на това място, на което идвахме само ако сме тъжни или сме направили нещо непоправимо.
- Обичам те! - викна той. Гледаше ме в очите. Тези красиви сини очи се впиваха в мен.
- М-моля? - усетих как увереността от преди малко изчезна.
- А-аз ... те обичам. - вятърът задуха силно. Разпиляваше косите ми на всички страни, а аз все още не можех да се усъзная...
---------------------------------------
- Трябва да тръгваме. - каза някой зад мен. Кимнах. Протегнах ръката си и докоснах надгробната плоча. Докоснах буквите изписващи името ти. Усещах единствено студ.
"Защо трябваше да се подредим така?" не знаех. На глас ли го казах? Една топла сълза се стече по вече влажнот ми лице. Усетих един последен допир, едно последно докосване, едно последно движение от твоя страна. Погали ме по бузата. Възможно ли е? Сигурно хората са прави като казват, че любовта не угасва дори и след смъртта...

най-много ми хареса http://i569.photobucket.com/albums/ss13 … C_4259.jpg 
браво мн са яки

ще й купя голяям шоколадов фонтан

сняяяг

емм аз търсих търсих, но такава тема не намерих (или поне не видях) ако има я махнете ..

愛 Целта на играта е да кажете с какво бихте поглезили предния потребител 愛

+1  (y)

Обещаваш на някого, че повече няма да селучи.
Обещаваш на някого, че няма да го нараняваш.
Но обещанията винаги се нарушават.
" Няма да се случи това... обещавам "казваш след като предадеш.
" Можеш да ми имаш доверие... обещавам няма да те предам. "
Но отново предаваше и другитe ти прощатавахa.
Но вече не могат... Нуждаят се от време да го преодолеят.
Обещанието е важно, защо трябва да се нарушава... ?
" Ще ми простиш ли ? " ги беше попитала.
Не ти отговорихa. Само си замълчахa...
Сърцето им се късаше, но не го показвахa.
Научихa се да го прекриват със смеха си.
Научихa се да игнолират чувствата си.
Научихa се да необръщат вниманиe на обещанията на хората.
Те са празни приказки....

Съжалявам

"Съжалявам " казват хората, които са наранили някой друг.
" Съжалявам " казват хората, които искат да им простиш за казани те думи или дела.
" Съжалявам " казват хората, но не го мислят. Казват го само, за да им простиш и пак да те наранят.
" Съжалявам " може да изречеш, но мислиш ли го ?
Или просто по навик го повтаряш ?
Винаги ми казваше :
" Може да ми имаш доверие. Аз ще съм до теб "
Но къде беше, когато сърцето ми беше разбито ? Къде беше, когато не можех сълзите си да спра... ?
Защо не вдигаше, когато ти звънях ? А затваряше ?
" Винаги можеш да ми се довериш, аз и ти сме еднакви "-казваше, но не го мислеше.
Само думи, това е всичко.
" Съжалявам, повече няма да се случи "-казваше ми, но винаги едно и също...
Когато имам нужда от теб, те няма...
Нараняваш ме само с една твоя дума, само с едно твое действие и пак повтаряш : " Съжалявам, няма да се случи отново ."
И все така, отново и отново...
Но не мога да ти простя, душата ми е наранена.
Сърцето ми е съкрушено, ако е останало нещо от него...

Do you know what it's like when .. you're scared to see yourself .. do you know what it's like when you wish you were someone else.. who didn't need your help to get by .. do you know what it's like to wanna surrender?
I don't wanna feel like this tomorrow. I don't wanna live like this today. Make me feel better! I wanna feel better! Stay with me here and never surrender ..
от песента на Skillet - Never Surrender

24 .. 14 момичета и 10 момчета

не
Google Chrome ??

+1 (y)