XXIX глава

Зарязах училището и с Нейтън отидохме направо при мама.

-    Мамо, как така сте оставили Адриана да се самоубие? Нали има полицаи навсякъде, как така никой не я е видял? – крещях й и едва сдържах сълзите си.
-    Съжалявам, миличка! – прошепна ми тя и ме прегърна.
-    Как е станало? –  попитах аз и изтрих сълзите от лицето си.
-    Явно дежурните полицаи не са я претърсили и не са й махнали връзките от обувките, за което предполагам, че ще бъдат отстранени от длъжност. Адриана се е обесила с връзките за обувки, но нощта преди да го направи, тя се е изповядала на своята съкилийничка.
-    Тази нейна съкилийничка защо не я е спряла? Защо не е попречила на самоубийството й? Какво й е казала Адриана?
-    Когато Адриана се е обесила е било следобед, когато всички затворници са на двора. Нямало е как да разбере.. Предишната вечер Адриана й е казала, че много съжалява за това, което е сторила и че се е погрижила за Арън.
-    Какво е имала предвид?
-    Не знам, но ще разберем!
-    Дано не стане така както стана с Адриана, защото това чудовище трябва да си понесе последствията чрез дълъг престой в затвора, където ще го тормозят всеки ден!! – ядосано говорех аз.

Телефонът на мама звънна. Тя изглеждаше притеснена от това, което чува.

-    Какво има? – попитах аз.
-    Арън е починал.
-    Страхотно! Направо върха! Как може?! Тези хора изобщо знаят ли как да си вършат работата или просто разкарват униформата из града?
-    Алекс, престани! И тяхната работа изобщо не е лесна! – аз я прекъснах.
-    Да престана? Ще престана, когато те започнат да  си вършат работата като хората! Двама ученици не могат да опазят живи, представям си как биха се справили с истински опитни престъпници..  И как я умрял Арън?
-    Не знам, както виждаш аз стоя тук и си говоря с теб вместо да си върша моята работа. След  аутопсията ще се разбере. Сега отивайте на училище!

P.S.: Не знам дали тези дни ще мога да пусна глава понеже няма да съм в града и ще влизам в сайта само от телефона.. Но ще видим. :]

XXVII глава

-    Видях, че разговаряше с майка ми, тя какво ти каза? – попитах го аз.
-    А, ами каза ми да те махна оттук, за да не направиш още някоя глупост..
-    Е, ами тогава ще ме закараш ли до вкъщи?
-    Не бързай чак толкова. – подсмихна се той. – Запазил съм билети за кино, нали ще дойдеш?
-    Няма проблем само искам да направя едно-две обаждания.

Той ме остави сама за малко. Обадих се на Виктория и Изабела, бях направила конферентен разговор, за да не им звъня и обяснявам поотделно. Те не можеха да повярват на думите ми. Искаха да видят как е Адриана, но аз им казах, че свиждането е възможно чак утре.
След този разговор с тях се обадих на мама.

-    Ало, мамо?
-    Да, Алекс?
-    Аз отивам на кино с Нейтън, нали ще ме държиш в течение с нещата покрай Арън и Адриана?
-    Разбира се, не се безпокой! Не бързай да се прибираш и да сте предпазливи!! – каза го с висок тон, след което започна да се смее.

Дали имаше предвид да внимаваме по пътя или имаше предвид за другото, не знам, но предполагам, ще разберем по-късно.
След  15 минути път стигнахме и до мола. Имахме около 30 минути докато започне филма, затова решихме да се поразкараме.

-    Алекс, кара ли ти се картинг? – попита ме той.
-    Не, но ако искаш бих те хванала на едно билярдче. – бях уверена в себе си, че ще го бия.
-    Сигурна ли си, че искаш?
-    Разбира се! – отговорих му аз.
-    А, какво печели победителя? – попита ме той.
-    То е ясно, че аз ще те победя, затова ме изненадай. – подсмихнах се аз.
-    Добре, но ако победя аз ще ми изпълниш едно желание. – една широка усмивка се лепна на лицето му.
-    Какво е то? – попитах аз.
-    Нека първо те победя, пък тогава ще разбереш.

Играта беше много оспорвана. И двамата бяхме много концентрирани и прецизни. Оставаше ми да вкарам само черната топка и победата беше моя, но за жалост беше негов ред. По някакъв късметлийски начин той успя да вкара червената топка и след това черната.

-    Е, Алекс, изглежда ще ми изпълниш едно желание.
-    Какво е желанието ти, господарю мой? – засмях се аз.
-    След филма, като отидем у нас да ми направиш стриптийз.
-    Какво те наведе на мисълта, че след филма ще дойда у вас?
-    Ами.. нали пита защо разговарях с майка ти.. – аз го прекъснах.
-    Значи това е имала предвид.. Ахх тази … - този път той ме прекъсна.
-    Какво е имала предвид?
-    А,а нищо, нищо. Давай да тръгваме, че филмът  започна.. –забързах крачка и се правих, че не го чувам, за да не отговарям на въпросите му.

Той ме дръпна за ръката, придърпа ме към себе си и ме попита:

-    Какво ще кажеш за стриптийза?

Аз го погалих, доближих устни до неговите, но не ги докосвах все още. Той се опитваше да достигне моите устни, но аз упорито ги държах близо до неговите, като в същото време нарочно избягвах целувката. Накрая рязко доближих устните си до ухото му и тихо прошепнах:

-    Ще си помисля! – и хукнах към залата, където се прожектираше нашият филм.

P.S.: Следващата глава ще я пусна довечера.

Благодаря ви, че все още имате желанието да четете.

XXVI глава

Не отговорихте на въпроса ми. Защо убихте Мартин Митчъл? – Петров повиши тон.

-    Поради почти същите причини. Той освен, че ме тормозеше психически, но и физически. Крадеше ми парите, криеше ми дрехите след физическо, крадеше ми храната. Освен това, той флиртуваше с Александра Пиърс.. Никой не може да флиртува с нея освен мен!!!
-    Значи затова се опитвахте да натопите Нейтън, защото и той флиртуваше с нея.
-    Именно, дори тази вечер бях хипнотизирал Адриана. Щяхме да го убием. – той се подсмихна.
Нейтън почервеня от яд. Толкова беше ядосан, че щеше да счупи китката ми. Успях да го изкарам от стаята за момент. Бяхме отвън.
-    Нейт, успокой се! Всичко приключи. Той ще лежи в затвора, за стореното.

    „Знам, че не му беше сега времето, но трябваше да го направя.” – помислих си аз.
Бавно го прегърнах. Постояхме малко така. След това сложих ръце на раменете му и го целунах нежно. Той ми отвърна със същата нежност. Видимо беше по-спокоен, затова се върнахме обратно в стаята, за да чуем остатъка от изповедта на Арън.

-    На всеки се е случвало поне веднъж да крие истинската си същност. Погребва я със себе си толкова дълбоко, че трябва да ти се напомни, че все още е там някъде. А понякога просто ти се иска да забравиш кой си. Аз искрено се надявах, че Бог ще ми помогне да премина през този тормоз, но той не ми помогна, затова трябваше да се справям сам с проблемите си. Затова, ако вярвате, че Бог прави чудеса, замислете се дали и Дявола не знае някои номерца.. Постепенно започнах да се чувствам като някакъв шизофреник, чиито образи носят маски, които прикриват вътрешните ми пориви. И така започнах да работя по въпроса да задоволя вътрешните пориви на моите образи. Е, направих го и сега може да видите резултатите, които предполагам още са в моргата. – обясняваше Арън.

Много се ядосах, как толкова спокойно и уравновесено говори за убийствата си. Без никакво съчувствие към близките им или съжаление, разкаяние за стореното. Толкова бях разярена, че Нейтън не можа да ме спре и аз нахлух в стаята при Арън.

-    Ах, ти долно, гадно същество такова. Как може да си такъв емоционален далтонист??
-    Какво, по дяволите, значи емоционален далтонист? – попита ме Арън.
-    Знаеш значението на емоциите като копнеж, радост, мъка, но нямаш никаква представа какво са те като чувство. Ти си срам дори за грешките на природата! – цялата почервенях, чак плюнки излизаха от устата ми, когато говорех. Сякаш гледаш куче болно от бяс.
-    Ето.. дойдох неразбран, отивам си неразбран, един ме разбра – и то погрешно.. – каза спокойно той.
-    Как се предполага да те разбера, като ти убиваш хора? Аз бях, може би, единствената, която не я беше срам да говори с теб. Аз бях тази, която ти помагаше в борбата с тормоза.. – не ме оставиха да довърша, защото полицаите ме изкараха от стаята.

Майка ми беше видимо ядосана, че така нахлух в стаята за разпит, но какво можех да направя? Трябваше да си го изкарам на някого и той беше правилният човек. Видях как мама извика Нейтън при себе си и му каза нещо. След това той дойде при мен и заедно излязохме на свеж въздух.

XXIV глава

Специалистите се опитваха да я успокоят. Дадоха й успокояващи и я изчакаха 5-10 минути. След това отново я хипнотизираха.

-    Адриана, разкажи ни какво си спомняш за убийството на Мартин Митчъл! – чернокожият мъж каза с висок глас.
-    Аз бях.. аз бях там. Видях всичко.. Аз го убих! – говореше с един монотонен глас, без да й трепне окото.
-    Не може да си го убила ти, ти не можеш сама да вдигнеш тялото и да го поставиш с главата надолу, за да му източиш кръвта. Кой друг беше с теб, Адриана? – рижавият с нетърпение очакваше отговор.
-    Бях там с моя терапевт. Той ми помогна, да го вдигна.
-    Кой е твоят терапевт, Адрина?
-    Това е .. – тя не можеше да изрече името му.
-    Хайде, Адриана, спомни си! Кой е терапевтът ти? – настояваше рижавият мъж.
-    Не знам.. не мога да се сетя за името му.. – тъжно отговори тя.
-    Ако ти покажем негова снимка, ще го познаеш ли? – попита чернокожия
-    Да, ще го позная.
Рижавият мъж излезе от стаята и влезе при нас. Взе една папка с документи и отново влезе в стаята за разпит. Той извади снимка на Нейтън и я показа.
-    Това той ли е?
-    Не!  - категорично отговори тя.
Той извади друга снимка. Беше на баща й.
-    Да не би да е това?
-    Не, по дяволите, Вие шегувате ли се? Та това е баща ми!
Следващата снимка беше на предишното й гадже Пламен.
-    Това да не би да той?
-    Не!
Нетърпелив и ядосан, рижавият специалист извади и последната снимка от папката. Тя беше на Арън Ричардсън.
-    Това ли е той?
-    Да! Това е той. Той ми помогна за всичко.

Специалистите извадиха Адриана от хипноза, а през това време екип от полицаи отидоха до Арън, който вече беше в затвора за опит за масово убийство.

XXII глава

-    Какво искаш да кажеш под хипнотизирана?
-    Била е подложена на терапевтична хипноза. Според психиатъра, тя е решила да се подложи на хипноза, за да облекчи болката от загубата на Трой. Терапевтичната хипноза е доказана техника. Електроенцефалограмите показват повишена активност на главния мозък. Отваря се подсъзнанието и се променят алфа и тета вълните. По този начин тя е била уязвима. Може да са я карали да прави разни неща, може дори да са й препрограмирали чувства, емоции, паметта дори. Това ще се разбере след като се намери начинът, по който да бъде извадена от хипноза.  Сега не търсим само сериен убиец, но и терапевт.

Обадих се на Виктория и Изабела да се срещнем някъде на кафе и да им разкажа новостите около убийствата на Мартин и Трой.  А, тъкмо като им ги разкажа ще се мине малко време и ще се върна в участъка, за да разбера дали има прогрес в разбиването на „паролата”, ако мога така да го нарека,  към подсъзнанието на Адриана.
С Изабела и Виктория се бяхме разбрали да се срещнем в бистро „Дежа Вю”  в 17;30 часа.

-    Здравейте, момичета! Как върви училището? – усмихнах им се мазно и подигравателно.
-    Разкарай го това училище, разказвай какво си научила! – каза Изабела.
-    Значи, накратко.. – Виктория ме прекъсна.
-    Няма накратко, давай с всички подробности. – настоя тя.
-    Ха! Добре, шефче, щом така казваш.  Значи  в малката стаичка на Нейтън, където намерихме онази банка с кръв, криминалистите намерили малко плат с частичен отпечатък. Този частичен отпечатък бил на Арън Ричардсън. – Изи ме прекъсна.
-    Кой беше Арън?
-    Ти сериозно ли? Арън от часа по химия. Най-умното момче на нашия випуск?! Сети ли се?
-    Ааа, да, дето Нейтън щеше да го пребие, за дето ти го прегърна, ясно. Значи той е убиецът? Не го очаквах от него…
-    Чакай сега, не бързай.. не ме остави да довърша. А и нали ги знаеш умните са смятани за луди.. кой го знае. Та значи – продължих аз – в къщата му са намерени едни вещества, с които е можел да направи масово убийство. Задържаха го от полицията, но няма да повярваш какво друго разбрах.
-    Какво? – съсредоточено ме слушаше Виктория
-    Адриана е била хипнотизирана и все още не се знае нищо друго по въпроса.
Телефона ми звънна. Беше мама.

-    Да, мамо?
-    Алекс, бързо ела в участъка. Специалистите успели да намерят „паролата” за Адриана и сега ще я разпитват наново. Побързай!
Извиних се на момичетата, че така си тръгвам, но наистина беше важно за мен да разбера какво, по дяволите, ставаше.

Не вярвах, че може да ви допадне толкова много..
Благодаря ви! 

XX глава

-  Може би щях да направя масово убийство в училище, но не съм аз убиецът на тези момчета. – отговори Арън.
- Арън Ричардсън, Вие сте арестуван за опит за масово убийство. Имате правото да замълчите. Всичко, което кажете може и ще бъде използвано срещу Вас в съда. – каза зам.-началникът и отведе Арън.

След  около 15 минути успях да намеря мама из коридорите на полицията. Работата приключи и щяхме да се прибираме. По пътя реших да й задам няколко въпроса.

-    Мамо, мислиш ли, че Арън е убил тези момчета от моята гимназия?
-    Не вярвам, мила. Той вече си призна за опит за масово убийство. Ако беше така, предполагам, че щеше да си признае и за убийствата.
-    Дали има шанс да му се размине затвора?
-    Има. Утре специалисти ще дойдат, за да оценят психичното му състояние. От това ще се реши колко голяма ще е присъдата му, каква ще е и къде ще я прекара.
-    Мислиш ли, че Нейтън е убиецът?
-    Не знам още. Утре на разпит ще дойде Адриана и ще видим дали ще намерим нови следи. Ще видим дали тя няма да си спомни нещо необичайно или нещо,  което не ни е казвала досега. Ти по-добре си легни сега, че е много късно и си почини добре. Утре си на училище.
-    Но, мамо аз.. – тя ме прекъсна.
-    Няма „но”, утре си на училище! Не искам да изпускаш учебен материал!

        * Аз ще кажа на баба да ми напише бележка* - подсмихнах се и се прибрах.

XVIII глава

Вече беше станало много късно, но въпреки това аз се запътих към участъка, за да видя мама какво е решила да прави.

-    Мамо?
-    Не сега, бързам! – отговори ми тя.
-    Какво правиш?
-    Ти как мислиш? Естествено, че се обаждам на зам.-началника. Приятелят ти е много опасен и не искам да се доближаваш повече до него! Няма да си пишете, да си говорите – нищо!
-    Но, мамо.. – тя ме прекъсна.
-    Няма но! Слушай ме какво ти приказвам, за твое добро е!
-    Той не може да е виновен! НЕ вярвам да е способен на това.
-    Ти може да не вярваш, но това не е от никакво значение.  Имам много работа, не ме занимавай повече.

Мама се обади на зам.-началника, успя да издейства заповед за ареста на Нейтън и обиск на дома му. Баща му няма право да работи по случая, защото може да го възпрепятства, но майка му е адвокат и може да го защитава пред окръжния съд.
Двама полицаи арестуваха Нейтън и го оставиха в стаята за разпит. Аз наблюдавах разпита, който беше воден от зам.-началник Петров.

-    Правите сериозна грешка! НЕ съм виновен, не съм аз човекът, който е извършил тези убийства! Хванали сте грешния човек и губите ценно време с мен, докато истинският убиец е на свобода!!!!! – Нейтън говореше с висок тон.
-    А, как ще обясниш кръвта на Мартин Митчъл, която намерихме в твоята стая? – попита зам.-началник Петров.
-    Някой ме е натопил! Никога не бих отнел нечий живот! – каза Нейтън.

Майката на Нейтън, Розмари, влезе в стаята и погледна ядосано г-н Петров.

-    Нямате право да разговаряте с клиента ми без присъствието ми!  - каза тя. – Хайде, Нейтън, да тръгваме!
-    Никъде няма да ходите! Може да нямам право да разговарям с него без Ваше присъствие, но на него са му повдигнати обвинения и остава тук! – каза зам.-началник Петров. – Нейтън, сега като адвокатът ти е тук, искаш ли да ни споделиш как така намерихме кръвта на Мартин Митчъл в стаята ти, а ти твърдиш, че не си го убил? – попита той.
-    Някой ме.. – Розмари го прекъсна.
-    Нищо не отговаряй, Нейтън! – заповяда му тя.

Телефонът на зам.-началник Петров звънна. Той изглеждаше разочарован от това, което чува.

XV глава

Първият човек, на когото се падна честта да зададе първия въпрос беше Арън. Опита се да провокира Нейтън:

- Нейт, истина или предизвикателство?
- Истина!
- Вярно ли е, че на скоро си прекратил всякакви взаимоотношения с приятелката си Вероника, за да може да се зарибяваш с Алекс? – Ъгълчетата на устните на Арън леко се извиха нагоре. Забелязах една подла усмивка от негова страна.
-    … Вярно е! – тихо промълви и сведе поглед в земята.

Следващият въпрос беше от Изабела.

- Скот,  истина или предизвикателство?
- Предизвикай ме, секси! – той й намигна.
- Направи ни един стриптийз. – засмя се Изи. – Чувала съм, че ги умееш тези работи.
- Пфф, аз съм най-добрия! – Сам си повдигна самочувствието и успешно изпълни задачата.
Дарън беше този, който трябваше да зададе следващия въпрос.
-    Вики? – той повдигна вежди.
-    Избирам предизвикателство. – беше готова на всичко.
-    Твоята задача е да подариш нежна целувка на Скот. – тръпнеше в очакване.
-    Не, благодаря! Ще пропусна.  – нарочно го направи. Не искаше да нарани  смесените чувства на Изабела към Скот.

- Не може така да се отказваш. Не е честно!  - настояваше той.
- Е, добре, дай ми друго предизвикателство..
-    Тогава целуни мен! – в погледа му се виждаше желаното предизвикателство да се осъществи, както и стана.

Следващият беше Нейтън.

- Алекс, истина или предизвикателство?
- Истина! – твърдо отговорих аз.
- Но моля те, отговори ми честно на този въпрос. Някога изпитвала ли си чувства към мен?
- Да! Сега е мой ред да задам въпрос.  Истина или предизвикателство?
- Предизвикателство! – каза той и се усмихна мазно, все едно ми е натрил носа.

‘’ Мамка му.. защо не избра истината .. Добре щом ще играем по този начин..!! ‘’ – рекох си аз.

Предизвиквам те да кажеш истината! Ти ли си човекът, който уби Трой и Мартин?

Страхотни снимки!!    Влюбих се в тях. А и ти си много красива.
Ако снимките бяха с малко по-голяма резолюция, може би щях да поискам разрешението ти да си сложа някои снимки на десктопа. 
Продължавай да снимаш, защото правиш невероятно красиви снимки. :]

Радвам се, че ти харесва. :] Може би довечера ще пусна, ако не - то тогава утре сутрин. :]
Много бързо четете, а още не съм написала края на историята..

Понеже следващите глави са кратички ги пускам заедно. :]]

XI глава

В събота сутрин станах рано-рано. Трябваше да се приготвя за голямата шопинг обиколка из града, но първо трябваше да се отбия при татко, за да ми даде малко пари.

-    Тате, тате, нали знаеш колко те обичам!!
-    Какво искаш този път? – отегчено попита.
-    Трябват ми малко пари. – направих кучешката муцунка, на която той трудно устоява.
-    Колко ти трябват и за какво са ти? – попита ме той.
-    Ами довечера Нейтън прави парти с преспиване и искам да облека нещо хубаво. Трябват ми около 100-200лв. – продължавах да правя кучешката муцунка.
-    Тези пари не са ли много?
-    Даже ти искам много малко.
-    Ти шегуваш ли се с мен? Кой е този Нейтън?
-    Това е сина на началника на полицията.
-    Предполагам е отговорно момче?
-    И аз така предполагам. – засмях се, но с този мой отговор само влоших нещата.
-    Как така предполагаш? Ти познаваш ли го изобщо? На колко е години?
-    С една година е по-голям от мен.
-    Неговите родители ще бъдат ли там?
-    Ти сериозно ли? Та той скоро ще прави пълнолетие, ти би ли правил парти с родителите си?
-    Малка госпожичке, не ми дръж такъв тон, няма да се разберем така! И  какво като ще навърши пълнолетие, това не значи, че ще е отговорен.
-    Нека не сменяме темата повече, ще може ли да ми дадеш малко пари? – настоявах за отговор.
-    Вече ме разубеди. Забранявам ти да ходиш на това парти!
-    НО, татее, стига де… Целият ми клас ще бъде там..
-    Още по зле, като знам какви момчета има в твоя клас.. Не искам повече да обсъждаме тази тема.

Той излезе за работа.
Явно нямаше да се получи с него.

-    Ало, мамо, свободна ли си да говориш? – звъннах й по телефона.

Разказах й накратко за какво става въпрос и тя се съгласи да ме пусне, само ако отида у тях да ми даде парите и да ми прочете лекцията за секса.

XII глава

Часът беше малко преди 17:00 следобед и тъкмо излизахме от последния магазин, в който най-накрая Изабела си беше харесала обувки на токчета за нейната рокля.
Аз си харесах една рокля с дълбоко деколте. Тя беше с нежен светлооранжев цвят, а към нея си взех и едни обувки с не много високи токчета, едно колие с бяло злато и една бяла чантичка, която да си ходи с колието.
Вики си хареса една черно-жълта къса рокличка и черни обувки на токчета, а Изабела си хареса една средно дълга червена рокля с гол гръб, високи обувки на токчета и малка червена чантичка.
След като бяхме накупили необходимите дрехи остана да си направим и прическите.
За тази цел отидохме във фризьорския салон на Мадлен.
Мадлен е страхотна в работата си. Нищо не може да й се опре.

-    Здравейте, момичета! – беше радостна, че ни вижда.
-    Как си, Мадлен, не се бяхме виждали отдавна?  Върви ли работата? – попита Вики.
-    Добре съм, благодаря! Относно работата – върви за сега. Какви прически ще искате, намислихте ли си вече? Какъв е повода?
-    Ами след около 2 часа сме на едно парти с преспиване и все още не сме измислили нищо..  Kакво би препоръчала за мен? – попитах я аз.
-    Ами за твоята рокля мисля, че ще ти отива, ако ти сплета косата на рибена кост? Как мислиш, съгласна ли си?
-    Страхотно, невероятна идея! – радостно отвърнах.
-    А, ти Вики? Твоята прическа каква ще е? Може би къдрици като тези на Никол Станкулова?
-    Идеално!
-    За теб, Изабела, препоръчвам стилен булчински кок.
-    Съгласна съм! – отговори й Изабела.
-    Тогава нека забавата започне СЕГА! – развихри се Мадлен.

След около час и половина прическите ни бяха готови. Хубаво си прекарахме при Мадлен, но вече беше време да отиваме на партито на Нейт.

Сметни как излиза, че играя една игра и нямам време ..

Сериалът съдържа 6 сезона в период епизоди от 17 до 26. Доктор Куин лечителката съдържа общо 131 епизода.

    1 сезон съдържа 17 епизода,
    2 сезон - 24 епизода
    3 сезон - 25 епизода
    4 сезон - 26 епизода
    5 сезон - 26 епизода
    6 сезон - 22 епизода

Филмът се излъчва отново от 10 септември 2012 по Нова телевизия всеки делничен ден от 15 ч. с повторение от 4 часа сутринта.