ами добре е ...
някъде се губи римата , но е хубаво.. то и при моите се получава понякога така

За мен дъждовното и облачно време е любимото ми. Всъщност , това е представата ми за добро време . Действа ми прекрасно психически и физически. Обичам да бягам и да се разхождам в дъждаа и затова , когато времето е такова веднаа излизам навън.
НИкак не ми харесва слънцето. Даже съвсем не.

Много якаа бее
ХОТ 

Аз свалям от Замунда и  the piratebay.org

Недей да съчиняваш края. Остави го така преразкажи го като запазиш края . Това го преразказвахме на пробния изпит и имах 6

Не ми е особено приятна. Може би аз не я схващам , но не ми е никак интересна.

много приятна     

мерсиии многоо ... 

ако може снимка на момиче със очила седнало някъде и пише или момиче държащо очила и седнало някаде .. нещо такова

Да се разбиеш в скалите преди да се вземеш в ръце   
                                         
                           

Да се разбием преди да се вземем в ръце.Понякога трябва да признаем , че единственият ти останал избор е да се разбиеш в скалите и чак след това да събереш частите си от морето, в което досега си плувал и да  се настаниш на сушата, от която досега си се страхувал.Страхувал си се , че ако спреш  да плуваш ще бъдеш забравен.Защото само истински претърпелите загуба на част от себе си могат да я възтановят.Няма да е напълно същата (малките частици изгубени в морето се намират трудно), но ще е твоя телом и духом, не както преди , но все пак  твоя.
       Ще бъде страдаща колкото теб,красива колкото теб, обичаща колкото теб и най- важното истинска колкото теб.Но никога толкова твоя колкото  преди.Усещаща диханието и страстта на живота. Ако загубиш нещо, копнееш да си го върнеш, ако изстадаш нещо, копнееш да го забравиш.Ако ревнуваш нещо , копнееш да спреш.А ако се разбиеш в скалите , копнееш отново да се изправиш.Ако докоснеш нещо и то ти хареса,копнееш да го докоснеш пак и така до безкрай .
   Ако нещо ти липсва ,мечтаеш да  си го върнеш.А ако не можеш?Ако спреш да усещаш уханието на въздуха (за всеки той  е различен-любим аромат) , ако спреш да чуваш носенето на музиката около себе си  и престанеш да виждаш,това което радва очите ти, ще искаш да върнеш всичко  на мястото му.Ще искаш да изплюеш водата , с която са се напълнили дробовете ти при разбиването  в скалите.Да накараш синините по нараненото си от падането тяло да изчезнат и спомена за това , което те е блъснало  да се изпари.И се чудиш как това, което  те е хвърлило в скалите  продължава да бъде така красиво,желано и прекрасно.Със всяка част, която събираш от себе си , събираш и част от него.Нещото подтикнало те несъзнателно или съзнателно към разбиването.Но нали за това е морето, затова е водата, да измиеш с нея отпечатъка му . Да си вдъхнеш живот от въздуха  и да се стоплиш от слънцето.Да вдигнеш мачтите и да опънеш платната на разбилия се в скалите кораб,  да отвориш компаса и да следваш денем- слънцето, което те е озарявало преди и ще озарява и сега и  нощем- звездата, към която си гледал преди и ще гледаш и сега.

Давай, давай .. много те юркам , но е интересно .. пускай още

Предаваш се в ръцете и ,
да ти помогне  да се събереш.
Предаваш се на вятъря ,
за да се оттървеш .

Да пррескочиш пропастта,
зейнала пред теб.
Да разсееш гъстата мъгла,
и да сложиш всичко в ред.

Да откриеш пак смисъла ,
липсвал ти преди.
Да заглъхне опасността
не спряла да вреди.