И аз, всеки ден му проверявам канала в ютуб да видя дали има нов клип.;д А какво стана с онзи трак на Портър и Антон, където каза, че записват заедно?

Мер, това 'SHAVE IT' и на мен до скоро ми стоеше на скайп.;д

Дам, виждала съм те.При мен е нещо такова; http://weheartit.com/entry/32212651/in-set/1588871-body , а бих предпочела да е така; http://weheartit.com/entry/31613873/in-set/1588871-body .

На български-луфт.Много е гадно, защото аз имам такова разстояние, а на мен ми изглежда малко грозно.Сякаш краката ми са криви.;д

О, може ли да ми дадеш линк?По HBO също ги даваха, но ги изпуснах.

На мен понякога ми е супер на кеф да ям здравословно, ама понякога направо се забравям.Най-вече с този сладолед.На ден ям поне по един.;д

Мм, не.От няколко дни изобщо не ми се излиза, но утре вечер смятаме с компанията да ходим в един пица бар.;д

Какво правиш?

Тази част е доста дълга, за което се извинявам, понеже знам, че понякога е доста досадно да четеш гигантски части, но това може да се сметне като компенсация за дните, в които не пусках некстове.

52 ЧАСТ

Докато вървях към 'Оушън център' - старческият дом, в който беше настанена бабата на Раян, минах покрай цветарски магазин.Вече го бях подминала и се намирах пет-шест метра напред, но се замислих за секунда и се върнах.Реших да купя цветя на Роузи, исках да направя добро първо впечатление.Магазинчето бе малко, но имаше толкова много различни цветя, а и продавачката явно бе доста запозната, понеже всеки път, когато се доближавах до някое цвете, започваше да ми разказва от къде произлиза и при какви условия трябва да се гледа.Наистина имаше голям изобр и съм напълно сигура, че любимите цветя на Роузи бяха тук, но нямах представа кои са, за това просто избрах тези, които най-много ми харесаха.Купих букет, а не саксия, защото букетът ще овяхне бързо, а цветята в саксията ще просъществуват доста по-дълго от една седмица.Чувала съм, че не е хубаво да има саксии с цветя в стаята, в която спи човек.Беше нещо свързано с кислорода, за това взех този цветен букет с ярко розови и жълти цветчета.Платих и  отново тръгнах по маршрута.Докато вървях на там, доста въпроси минаха през главата ми.'Как ли изглежда баба му?Дали ще оправдая очакванията и?Дали аз ще съм момичето, което си е представяла за годеница на внука и?'И най-важният въпрос...'Дали Роузи знае, че вече не сме сгодени?Дали Раян и е казал'Не усетих как мина времето.Бях пристигнала в 'Оушън център'.Застанах на рецепцията и натиснах звънчето, понеже нямаше никой.
- Добре дошли в 'Оушън център'.Дом за стари хора с млади души.Как мога да ви помогна? -Попита някаква жена, която изкочи от нищото и леко ме стресна.Бе ниска и с доста писклив глас.Косата и беше прибраха в кок, а дрехите-бяха бели.'Добре дошли в 'Оушън център'.Дом за стари хора с млади души.' ... колко ли пъти го беше казвала?!Не изглеждаше така сякаш го мислшеш, а по-скоро го казваше по задължение.
- Добър ден.Тук съм да видя Роуз.МакАлистър. -Казах аз и зачаках жената да извади 'книгата за визитации', в която трябваше да напиша двете си имена и да се подпиша насреща.
- Роуз е в 16 стая.Ще ви придружа. -Каза...Шели.Забелязох табелката с името и.'Оушън център' всъщност не беше толкова лошо място.Всичко бе боядисано в светли цветове.Общите стаи, като стаята за хранене, стаята с телевизора и стаята с игри, бяха големи и пълни със светлина. - Заповядайте. -Шели ми отвори вратата на стая 16 и след това се оттегли.Побутнах леко вратата и видях Роуз да стои безмълвно на люлеещия се стол до прозореца.Не ме забеляза.Изглеждаше...много по-различна от това, което си представях, но по хубав начин.Белите и коси бяха прибрани в кок.Очите и бяха хлътнали, но все още бяха така големи и красиви.На устните си имаше червено червило, а на скулите-руж.Носеше средно дълги обеци с малки, наситено зелени камъчета.Роклята, което беше облякла бе в синьо и зелено, а над нея имаше преметната жилетка в небесно синьо.
- Роуз. -Казах тихо аз, но достатъчно силно, за да я върна в реалността, понеже се бе унесла.Тя ме погледна и после усмивка се появи на лицето и. - Аз съм Елизабет.
- Ооо... -Издаде някакъв звук тя и бавно се надигна от стола. - Тези за мен ли са?
- Да. -Усмихнах се и и подадох цветята. - Не знаех кои са ти любими и...
- Не се притеснявай.Ти поне...ти поне ми носиш цветя. -Роузи правеше паузи между думите, понеже се изморяваше.След като сложи цветята в буркан с вода, застана до прозореца.Загледа се навън и имах чувството, че всеки момент ще заплаче.Липсваше и свободата.
- Искаш ли да излезем навън? -Попитах я и тя моментално се усмихна.Седна в количката си и зачака да потеглим.Когато пристигнахме в задния двор седнахме до един храст с рози.Бе толкова приятно.Роузи вдиша от свежия въздух, когато вятърът подухна срещу нас.Беше и приятно.
- Внукът ми е много грижовен.Идва тук, носи ми хубава храна, но никога не се сеща да ме изведе навън.Ти...ти трябва да се запознаеш с него, той много ще те хареса.
- Роузи...аз, аз се познавам с него.Аз съм Елизабет. -Тя ме погледна така сякаш съм казала най-голямата лъжа в света и после сякаш си спомни нещо.
- Ооо, да, да.Ти си Елизабет.Да...Раян...той толкова те харесва.Той е добро момче, много ще си ходите. -Добре...явно Раян не и бе казал.Защо все аз трябваше да му върша мръсната работа?!Щях да нараня Роузи толкова много.
- Роуз, не знам дали Раян ти е казал, но...Той, той е много добро момче и аз...много го обичам, но... с него вече не сме сгодени.Няма да има сватба.Съжалявам Роуз. -Тя стоеше и ме гледаше тооооолкова изненадано.Мразех се за това, че и причинявах такава болка.Сигурно е била толкова развълнувана, когато Раян и е казал, че сме сгодени.Сигурно си е мислела, че ще има пра внуци и ... и ... този момент бе ужасен.Исках да побягна на мига, но не можех.Не можех да я оставя просто така без обяснение.Тъкмо когато отворих устата си тя попита..
- Сватба?Каква сватба миличка.Ти и Раян ще се жените? -Отначало си помислих, че просто не се сеща, но тя продължаваше да гледа изненадано.
- Не, ние..ние няма да се женим.Аз... мислех, че той ти е казал за годежа.Той каза, че ти е казал...той... -Не можех да повярвам, че не и е казал.Една от причините да се преместим тук бе, защото Раян бе толкова уплашен да каже на родителите си, че сме сгодени.Дойдохме тук и той каза, че е... каза, че е казал на баба си..каза, че е казал на Роузи и тогава наистина му повярвах, тогава си казах 'Не сме дошли тук напразно.' ..казах си 'Не всичко е било загуба на време, той е събрал смелост и е казал на баба си' ,а сега разбирам, че всичко е било лъжа...Не.НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ.Бях толкова ядосана. - Роуз трябва да търгвам, сжалявам... -Казах аз и побягнах.
- Някакви резултати? -Попита Шели, като михавах бягайки покрай рецепцията.
- Какво? -Попитах аз отчаяно и избърсах сълзите си.Не исках да оставам повече тук, просто исках да се махна.
- Някакви резултати?Роузи помни ли нещо. -КАКВО???
- Какво искате да кажете?Как така дали помни нещо?
- Вие не знаете ли?За пръв път ли я посещавате?Роуз има алцхаймер.Откриха го преди няколко месеца и се оказа, че страда от тази ужасна болест още от дете.Всеки ден, когато се събужда не помни нищо от вчерашния ден.Горкичката.. -Не, не, не.Това не се случваше.Всичко е било лъжа, една голяма лъжа.Вече нямаше значение дали Раян и бе казал за годежа... нямаше никакво значение, защото той е знаел, че дори и да и каже... на следващия ден... на следващия ден тя няма да помни нищо.Лъжец.... той не е нищо по-различно от лъжец.Исках да го убия.ДА ГО УБИЯ.

Strеet Dance 2

Sаvages.

Последните хубави ужаси, които гледах са:
  -The last house on the left/Последната къща вляво
  -Beneath the darkness/Под Мрака