Радвам се, че ви харесва.Предварително се извинявам ако има грешки.  

Майка ми  се казва Саманта, но тя почина преди 2 години когато аз бях на 17 години.Да сега съм на 19.Майка ми ме отлгеда сама отначало бяхме бедни но сега е различно тя запона да се занимава с дизайнерство на дрехи и така получаваше добри пари но за сметка на това тя пътуваше много и един ден ми казаха, че някакъв тъпак я е блъснал с колата си.Но преди това още когато бях на 15 и майка ми беше при мен Джак (така наречения ми баща) се появи.Тогава той започна отново да се прави на много близък с майка ми и дори... и предложи брак .А тя го прие и преди да се сгодят тя беше блъсната от кола.Оттогава аз много се промених .Нека се върна към реалноста.Аз живея сама в голяма къща в Лос Анджелис.След случката с букета от Джак аз облякох потник и къси панталони вързах си косата на плитка.Докато слизах по стълбите за да закуся телефонът ми звънна.
-Ало?!-казах все още сънено аз.
-Здрасти Стефи аз съм Стейси.-(Стейси беше най-добрата ми приятелка имаше черни очи и кафява коса.)
-Здрасти Стейси!
-Стефи аз съм на ‘’Шоколадовата къща’’ ако искаш ела.
-Амм...добре но след около половин час.Става ли?
-Да добре чао.-отвърна ми Стейси.
След като слязох видях,че на масата имаше чиния с палачинки, а до тях бележка която гласеше:

Една историйка от мен 

-Госпожице Стефани тук ли сте?-чу се гласът на Полина (домашната ни прислужница). Тя имаше   лешниково кафяви  очи и черни стигащи до раменете коси .
-Неее не съм тук.-Къде за Бога можех да съм в 8:30 освен в леглото.
-Мога ли да вляза ?-Попита Полина иззад вратата.Реших първо да погледна какъв е външният ми вид.Оооо боже мой аз изглеждах отвратително.Светло русата ми коса която стигаше до кръста ми сега беше разрошена .А сините ми очи сега бяха почервенели.Защо дори самата аз не знаех.Чух как се отваря вратата, а от нея влезна Стефани носеща огромен букет от червени рози.Бях доста учудена.
-Госпожице този букет е за вас!-каза прислужницата ми
-От кого е?-попитах аз.
-Незнам, но има картичка.-аз се изправих и взех букета.Казах на Стефани да ме остави сама. Отворих картичката , а на нея пишеше :
‘’Скъпа Стефи този букет е толкова красив колкото и ти!  От Джак’’
Веднага след като прочетох картичката аз захвърлих букета на земята.Как..как смееше да ми праща букет.Вие сигурно си помислихте, че Джак е някой мой приятел или гадже но не Джак е баща ми.Нека ви разкажа историята.

Уникалнааа частт <3333 НЕКСТ

УНИКАЛНА  дЛГОочакВана част    НЕКСТ

УнИкАлНоОООООО

Естествено,че има смисъл!Уникалнаааааааааааааа е!      

божеее пишеш удивителноо   

нексттт