И това е момче?! 
Снимките ти са уникални  Имаш талант, определено!
С какъв фотоапарат снимаш?

Мерси.. ;3

ЗАЩО ПАК СПРЯЯ ?!    .. мхмм ..

Съгласна съм. Макар, че няма да е зле, да си преглеждаш работите преди да ги пуснеш. Имаш доста правописни грешки

С тебе трябва да се запознаем. =]]
Ами и аз не знам вече, с доста хора поспорихме по този въпрос и накрая реших да си го напиша само Охайо, понеже съм го чувала и само така. Но и за цялата форма.. де да знам. 

След дълго време стоене на пейката се схванах и реших да се разходя на някъде. Станах от мястото си и погледнах Мио..
- Ще се прибирам.. да знаеш. - казах аз и се усмихнах леко.
- Добре.
Тръгнах бавно към главната улица и си купих едни дъвки от най-близкото магазинче. Бяха доста популярни в нашето градче. Мен ме успокояваха, когато бях ядосана или тъжна. Докато излизах от магазина се блъснах в някого. Просто не го видях, когато затворих вратата.
- Ауч. - измрънках аз като се бях озовала на земята..
- Внимавай къде вървиш! Пф. - обади се господинът в който се блъснах. Подаде ми ръка, хванах я и се изправих. Всъщност не беше много голям, изглеждаше на около 18-19 години.
- Съжалявам. Не те видях.
- Няма значение, следващият път бъди по - внимателна. - отговори си със нахален тон и продължи напред. Изгледах го леко на криво и си тръгнах по пътя. Почти бях стигнала къщата си. Отвън на площадката, пред нас, имаше 3 деца и си играеха на нещо. Доближих се до тях, но те явно се изплашиха и избягаха. Не разбрах защо, но те по принцип се плашат от много неща. Застанах пред вратата на къщата ми и случайно се обърнах на ляво. Пред погледа ми се появи момчето от преди малко, онова в което се блъснах. Явно сега се нанасяше. Може би беше нов тук. Гледах го за кратко и накрая влязох вътре. Отидох в стаята си и легнах на леглото за да си почина. Бях скапана от дългия път и се чувствах уморена. След 5 минути взех mp3 плеъра си и пуснах любимата си песен. Слушах я около 1 час и започнах да се унасям.
Отворих бавно очи и не виждах нищо, беше тъмно.

/ Към обяд ще има продължение, че сега лягам. /

Може да се направи с Фотошоп, но точно същото е малко трудно да се направи.

Т'ва как стана ? ..  Подреждането ^.^

Иначе, добър/а си .. <3

Последните са добри.
Искам едно на Brokencyde, ако може?
Ето снимки: http://weheartit.com/tag/brokencyde?page=1

Новата ми история, която се надявам да завърша и да има интерес към нея. Ще има и доста японски думи в речта, но в началото на всеки пост, ще напиша какво означават.

Охайо - Добро утро.

Поредният скучен ден. Знаех, че ще е такъв, дори да не беше започнал все още. Аз не бях като другите момичета в училище, нито бях известна, нито пък някоя задръстена, която никой не я познава. Имах малко приятели, които винаги ми помагаха. Всеки един от тях си имаше своите недостатъци, все пак няма перфектни хора. Имах и сестра-близначка, но с нея не си приличахме особено и не само по външен вид. Косата ми винаги беше дълга и вързана с ластик. Стигаше до кръста ми и не обичах да я постригвам. По принцип е тъмно кестенява, но реших да я изсветля, понеже изглеждах много мрачна. А косата на сестра ми е направо черна. И двете бяхме с кафяви очи, но моите бяха по - големи. За разлика от Мио аз бях мила с околните и не се държах с тях като с поредната отрепка. Доверявах се лесно, а тя не.. Всякъш беше обратното на това, което бях аз.
Вече явно беше сутрин, щом чух алармата на часовника. От майка ми е научих да не скачам от леглото веднага, понеже после пет минути ме болеше глава. Отворих очите си и пред мен се появи образът на Мио.
- Охайо!
- Аа! - стреснах се и отворих очите си широко. - Да, и на теб!
- Хайде ставай! - подкани ме и аз реших да не й слушам мрънкането отново, поне не и тази сутрин. Станах от леглото и отидох в банята. За 15 минути бях готова. Вярно, че имаше още време до училище, но докато се оправя.. След малко излязох по хавлия и отидох в стаята си. Изкарах сешоара от кутията, който на скоро ми купиха и все още му се радвах и започнах да изсушавам косата си, като през това време седнах на компютъра.
Дълго време си писах със едно момче, всъщност той ми беше приятел. Със него много си приличахме, но той имаше много проблеми и всеки път когато искахме да се видим все нещо се случваше. Той също беше много мил и ми помагаше за много неща. Мислех скоро да го посетя без той да знае. Може би щеше да му хареса.
Погледнах във скайп и беше на линия.
- Здравей! - писах му, но той излезе. Това малко ме натъжи, но явно просто е бързал. След малко вече дори забравих за това. Облякох си бельото, а след което и униформата. И аз като съученичките ми не я носих правилно, винаги полата беше навита, а ризата разкопчана.
- Аюми, закуската е готова! - Мио се появи през вратата и ми съобщи великата новина.
- Добре. - казах аз и се усмихнах. Слязох долу и след малко чинията ми беше празна.
- Тръгвам! - казах аз и взех раницата си.
- Чакай! - каза Мио, аз само я изгледах на криво. Тя също взе раницата си и тръгнахме към училище.
Часовете бяха скучни, а приятелите ми решиха точно днес да ме оставят сама. Знаят колко зле бях по математика, а имах тест. Всички решили, че точно днес ще бъдат болни. Направих теста и се надявах на 4 поне.  След училище аз и сестра ми отидохме в парка. Седнахме на една пейка, която не беше на слънцето Мио можеше да чете на спокойствие. Аз изкарах телефона си и започнах да слушам музика на слушалките. Загледах се в едно дърво и започнах да си мисля странни неща.. почти невъзможни. Спомнях си лика на Хиро -  момчето от интернет. Представях си го седнал на една пейка, а до него аз. Беше ми приятно, но случайно мислите ми се промениха и го целунах мислено. Не знаех дали беше просто случайност или наистина се влюбвах.. Нещо прекъсна мислите ми. Звукът от пристигащ смс! Беше от него, нищо особено, но все пак не го изтрих, винаги си пазех смс-ите от него.
- "Съжелявам, че не ти писах. Просто бързах и в последният момент видях, че си писала." - усмихнах се. Просто така, на себе си. Задуха лек вятър, който отмести косата ми и вкара пак някакви мисли за Хиро..

Искате ли следваща част?

И аз така. :d