Шоколад.

Не.
Глобул ?

Не.
Лято ?

Нектар.
Ви... ?

Не.

Седем.

Ау Красимирччоооооооооооооооооооо 

Оп. :p

Да бе, пък парното ще се пуска чак след 1 ноември. |-(

Абе тази седмица какви почивни дни ще имаме за изборите ?

- Наташа, Наташа! - викаше някой.
- Какво има ? - едвам отворих уста да си кажа думите.
- Хайде ставай закуската е готова.
Толкова ми се спеше, че не станах. След 15 минути се чу пак същия глас. Това беше майка ми.
- Давай момиче, ставай. Линда е тук.
Линда беше моята най-добра приятелка.
- Ставам. - извиках аз.
- Хайде, оправяй се. - каза Лина, която беше се облегнала на вратата.
Взех си един бърз душ, сплетох си косата на плитка. Облякох си една блузка с надпис: "i'm very nice today", едни дънки и новите боти. Бях готова.
- Да тръгваме.
На излизаме татко ме спря.
- Наташа днес след училище не се мотай, а се прибери по-рано. Трябва да ми помогнеш с пренасянето на кашоните с багажа и да започваме колкото се може по-бързо с работата. Ние се преместихме преди няколко дни и още не се бяхме настанили. Нашият семеен бизнес е правенето на коли за състезания.
- Добре татко, ще се постарая.
По пътя за училище видяхме с Линда момчето, което харесвам. Той се казваше Денис и беше газара на училището. Той беше рус със сиви очи. Но все още не го познавах. Като стигнах ме до училище. Денис беше вън с приятелите си. Погледна ме и ми се усмихна. Аз се изчервих, но също се усмихнах. В училище не познавах никой освен Линда.
  След часовете се прибрах. Мама вече беше оправила кашоните с багажа. На мен ми остана само да помогна на татко с колите.
- Здравей татко ! - поздравих татко като влязох в гаража.
- Здравей съкровище. - каза татко и ме целуна по челото.
- Хайде да започваме работа.
Колите и бързите скорости бяха нашата страст. Аз бори можех да карам, но татко не ми позволяваше защото го беше страх да не ме загуби при някоя катастрофа.
- Знаеш защо се преместихме тук нали ? Майкълм ни принуди да дойдем тук, иначе щяхме да загубим всичко.
- Да тате, спокойно знам. Всичко ще бъде наред.

(wave)