Аз все още си имам три години, но искам още от сега да избера какъв ще ми е другият изпит освен БЕЛ...Повечето от класа ми вече са си избрали и се съсредоточават върху това с което ще кандидатстват, а аз още не знам...

Браво.А сега какво... приета ли си или... ? Изобщо нямам представа как стават тези работи...:D

Много ясно.   Хиляда часа се чудих коя от всичките му снимки да си сложа за аватар и накрая избрах тази понеже е по-цветна и се връзва с подписа.   Ти какво правиш?

gjghjghjghjghjghjghjgh    

Ами... това като цяло не ми е една от най-добрите седмици, но бивам.

        Какво правиш, Ради?

Питайте http://ask.fm/sunlightr

Аз онзи ден говоря с майка ми и тя ми вика "Майче, да знаеш каква чанта съм си купила" и ми я показва и аз и викам "А, да, в тази връзка... трябва да ме заредиш" и тя "Моляяяяя, заредих те миналия месец" и аз "А, съжалявам много, но от теб съм наследила шопингоманията, така че не ми се оплаквай" 

Аз онзи ден излизах и си купих две тениски, панталон, рокля, колан, две гривни и бельо. Като изляза на шопинг иииии... не мо`а се запра.  

Кратка част, но се надявам да ви хареса.
14 част.

Влязох и се озовах в малка и уютна спалничка.Опитах се да светна лампата, но не стана, явно крушките бяха изгорели.Беше много тъмно, нищо не можеше да се види, за това взех няколко свещи от кухнята и ги запалих.
- Уоу... -Когато светлината от пламъка на свещите озари пространството видях колко хубава бе стаята.Имаше старо легло, чиято конструкция бе метална.Имаше и гардероб, чиято врата беше леко открехната.Приближих се и бавно я отворих."О, прекрасни са" помислих си аз и отворих уста от одивление.Всички дрехи на бабата на Раян бяха там.Имаше толкова много рокли от младините и.Извадих внимателно няколко и ги наложих върху себе си.Бяха прекрасни.След като ги прибрах обратно на мястото им, затворих вратата на гардероба и отидох до секцията.Отворих един от шкафовете и намерих албум с прекрасни черно-бели снимки.На повечето от тях беше бабата на Раян сама, а на другите-негови роднини. - Била е прекрасна. -Продумах аз, докато гледах една нейна снимка.Гъста, черна коса, изписани вежди и скули, тънки устни...идеалната жена по нейното време.Докато прелиствах отделните страници от албума изпадна нещо. - Какво пък е това? -Наведох се и вдигнах падналата снимка от пода.Беше на някакъв мъж, съпругът и предполагам.Върнах я обратно между страниците, прибрах албума, затворих шкафа, изгасих свещите и се върнах обратно в стаята на втория етаж.Толкова бях изморена, че на секундата в която тялото ми се отпусна върху мекия матрак се онесох в дълбок сън.

Научих си най-после.