Аз съм обречена, с моя късмет. Забравих си паролата, защото я смених, не си помня и паролата на и-мейла. Странно, но не се учудвам. Така, че това ми е новата регистрация, доста ми костваше да я намера, тъй като регистрациите са замръзени. Както и да е, говоря глупости.
Следваща част. Приятно четене.

По стените бяха окачени грозни шарени килими. Имаше плакати на Мадона и Ред Хот.. някои си. Върху полюлея бях закачени червени и оранджави висулки. Завивките бяха в същите грозни цветове, както и стаяна.
-Какво, по дяволите, е станало тук ? -опитах се да звуча спокойно, въпреки че не бях.
-Страхотно е, нали ? -каза Алекса. -Виж, нека изгладим различията. Толкова е цветно, не ти ли идва да започнеш да скачаш от еуфория ?
Да, идва ми да скоча и да ти откъсна главата.
-Няма думи, които да опишат какво ми идва да направя. -казах през зъби аз.
-Ако не ти харесва ще махна всичко. -каза тъжно тя. Сигурно си мисли, че ми пука.
-Ще бъде чудесно. -отговорих радостно аз.
-Амии, добре тогава. -каза унило Алекса и започна да сваля грозотиите от стената и от тавана, и от пода. Боже, ужасяващо е.
След броени минути стаята беше неузнаваема. Без гадориите, изглеждаше приведлива и топла, а не страскаща и грозна. Стените бяха боядисани в прасковен цвят. Пода беше от мокет в подобния цвят. Леглата бяха големи и изглеждаха меки. За да проверя теорията си оставих курафите отстрани и се метнах на леглото. Точно, както си го представях. Беше отвъд всякакви граници на удобното. Обичам това легло.
-Е, каква е програмата ти ? -попита ведро Алекса.
-Не те интересууува. -изчуруликах и започнах да нареждам дрехите си в гардероба.
-До кога ще се държиш така с мен ? -сопна се тя. -Не ти ли писна. Минаха три години, по дяволите.
-И трийсет да минат пак няма да се занимавам с теб. -изкрещях. Писнало ми е да ми досажда. Не разбра ли, че не я искам около мен. -Повече от всичко мразя да ме лъжат и използват. И чесно казано, идва ми да ти удрям главата в стената, докато не изтинеш. Така, че по-добре се разкарай от стаята и си намери друга съквъртиранта. Тя поне ще е толкова глупава, че ще търпи манипулациите ти.
-Ти.. -каза Алекса през сълзи. Бях я разплаката. Точка за мен. - Толкова си се променила...
-Казах да изчезваш. -прекъснах я аз. Добре, че не беше разопаковала. Взе куфара си и излезна от стаята, ронейки сълзи.
Освен това, тя никога не ме е познавала достатъчно, за да каже, че съм променена. Още от малка, когато някой седнеше на люлката и ме предреждаше, отивах и почвах да го бия. Нямам намерение да я търпя.
-Боже, какво й каза ? -чух глас, идващ от вратата. Обърнах се и видях. Най-удивителното, секси, страхотно, невероятно момче. Споменах ли секси ?   Имаше големи тъмно сини очи, косата му бе лешниково кафява и леко чупли. Усмихваше се нежно и чифт пефректно подредени зъби се показваха.
-Да кажем, че имаме различия. -отговорих и се ухилих тъпо.
-Аз съм Джак. -каза готиното момче.
-Аз съм Силвия. -отговорих.
-Ами, аз заедно със съквартиранта ми, ще сме срещу вашата, тоест твоята врата и дойдох да се запознаем. -каза притеснено Джак.
-Приятно ми е да се запознаем. Мислех, че общежитията са разделени на две. За момчета и момичета, но не сме на четиринайсет, така няма проблем. Странно защо ли си го помислих. -Спри да говориш ! Казах на себе си.
Джак се засмя.
-Забавна си.
Точно тогава тогава мобилния ми иззвъня. Беше Владимир.
-Ало. -вдигнах.
-Скъпа. -каза той. -Имам изненада за теб.
-Каква ? -попитах любопитно.
-Вече сигурно си се запознала с Джак. -Джак ? Той откъде знае за него.
-Ъм, да. -отговорих смутено.- Какво за него ?
-Той е втория ми братовчет. -Ъъъъъ ?

Ами, качваш я да кажем в прикачи и копваш адреса й. След това, както е описано горе.

Десет.

Десет.

Десет.

Печена.

Десет.

Не.
Десничар ?

Нищо ново.

За какво говориш ?

Десет.

Десет.