Десет.

Ето го моя:
http://waitaminutemotherfucker.tumblr.com/

И на мен.

Скучно ми е.

-Твой братовчет ? -изстенах аз. -Защо не ме предупреди ?
-Исках да е изненада. -отговори Владимир.
-Е, определено ме изненада. -отвърнах нервно аз.
-Разбрах, че той същи ще учи в Йейл и му заръчаш да те пази. -засмя се той. -Вече ми липсваш.
-О, ти също ми липсваш. -отговорих. -Но трябва да затваря. Обичам те.
-Аз също.
Затворих телефона.
-Отивам за кафе. Искаш ли да ти донеса и на теб ? -попита той и се усмихна съблазнително.
-Ъм, не. Не съм жадна. -казах му и затворих вратата.
Добре, хубаво че Владимир ме предупреди за Джак. Не, че щях да му изневеря, не съм такъв човек. Разопаковах багажа си и седнах да разгледам програмата. Щях да уча журналистика. Часовете ми започваха в девет сутринта. Прегледах учебниците си, когато се почука на вратата. С нежелание се изправих и отидох да отворя. Пред мен седеше ниско момиче с матова кожа и лешникова на цвят коса.
-Коя си ти ? -попитах.
-Новата ти съкръртирантка. -гласа и без мек и звънлив.
-Значи, все пак Алекса се е разкарала. -каза ентусиясирано. -Чудно.
-Аз съм Стейси. -представи се момичето.
-Силвия. Приятно ми е. -казах и подадох ръката си.
Остатъка от деня мина сравнително скучно. Стейси беше забавна и готина. Разбирах се с нея.  Освен това не беше някаква откачалка като Алекса. Вечерта си пуснахме филм и хапнахме малко китайско. Тя също беше в моя клас пп журналистика. Когато свърши филма си взех душ и легнах. Бях много развълнувана за утрешния ден.
Алармата на телефона иззвъня. Станах пъргаво и се облякох. Със Стейси слезнахме да си купим кафе.
Когато влезнахме в кабинета нямаше много хора явно бяхме подранили. Със Стейси седнахме най-отпред.
В стаята влезе голям сладур. Беше висок със черна къса коса. Очите му бяха зелени. А, усмивката му.. онемях.
-Я, го виж този. -казах като побутнах Стейси по рамото.
-Оу, секси. -изкикоти се тя.
Ако, знаех, че в Йейл има толкова сладури, отдавна щях да съм дишла тук.
-Здравейте ученици, аз съм учителя ви по журналистика. -каза един мелодичен глас.
Обърнах, за да видя учителя. Очаквах да е чичко около четирсетте, но учителя се оказа сладкото момче.
-Той ли ще ни предава ? -попитах невярващо.
-Да, обаче изглежда много млад. -учуди се Стейси.
-Казвам се Даниел Мару. -представи се сладура.

Десет.

Теб ли ?

Десет.

Остават 16 часа и 34 минути.

Фъстъци.

Нямам търпение да стане 4 през ноща. < 3333333

Десет. ^^