Добро утро. 

Не разбрах какво ме питаш. Стих е един ред.

ф5 

Анастасия.

мммм йес йес йеееееес       

Не ме нападайте. Знам, че има тема за такива неща, но вече писах там и имам чувството, че никой няма да ми отговори, за това пускам нова тема. Та, търся такива дънки ---> http://prikachi.com/images/660/4532660O.jpg  Някой да знае откъде мога да си ги купя или поръчам. Ако ще ми предлагате магазин да знаете, че съм от Варна.     

Как ме боли от липсата ти.
Знам, че си там, но не те виждам.
При всеки удобен момент търся начин да те видя.
Минавам от там с надеждата да се появиш пак.
С надеждата пак да почуствам любовта.
И накрая се появяваш, но ти не ме виждаш.
Опияняваш ме с гласа си, с очите и аромата си.
А после си тръгваш и не се връщаш.
Оставам загледана в красивия ти гръб,
оставам още по-наранена.
Копнея да те видя пак и чакам дни наред.
Но защо не идваш?
Но защо ме оставяш?
Знам, ти даже не ме познаваш, а аз, глупачката,
пиша това за сетен път.
Изписвам мъките си на бялото платно.
Само то ме разбира.
Та нали и то е самотно като мен,
та нали и то е празно като мен.
Не ме познаваш, но не знаеш колко любов тая в себе си.
Не знаеш, че аз те обичам повече от всеки на света.
Ако на това му се казва любов, извор на щастието,
на живота, то нека по-добре умра.
Нека по-добре бъда забравена, затворена с нещастието
и то да стане мой другар, за да мога да ти отмъстя за болката,
която ми причини ти.

Мятат се като някои червеи. 

Аз искам да гледам Игрите на глада. Изглежда много интересно. 

Кат видях тоз гиф, НЕЕЕЕ. 

Честито, Сели.      Сега пускай нов гиф да се хилим.