няма заглавие,защото не можах да измисля нищо,не е нищо особено,на места съм пробвала с рими,но не става  -->>

Усмихвате ми се,супер : )
Но не съм забравила кои сте
нито каква бях за вас преди..
Помня хората,които бяха до мен,
помня и кои ме натопяваха винаги!

Преди за вас бях беззащитната,
сега съм неприклонната,
искате да сме приятели,
но аз знам,че не можете да сте
нищо повече от жалки предатели!

Когато ви видя си спомням колко важни бяхте,
а всъшност за нищо не ставахте.
Защо ми се подмазвате сега,
като после пак ще ми говорите зад гърба?

Имахте шанс да сте част от живота ми
но жалко,не го оценихте и ся тичате след гъза ми
Не искам хора като вас да са с мен
просто не ме заслужавате ; )

И пак започва старата история
нервни пикли говорят зад гърба ми
мислят се за големи,а всъшност са нищожно малки ; )

Просто не ми трябват кифли
и курвари в живота ми
чукайте се с който и колкото искате
съсипвайте си живота
Аз не искам да съм част от това !

чакам вашите мнения

предполагам,че ще съм в нас ако не ме извикат до тогава

има едно момче,което е родена на моята дата,даже сме през една година,просто познати

ако искаш стария си махни новия,който си инсталирала и инсталирай стария...

няма рима,просто не съм добра в римите,но е нещо което написах с много чувство...

Излязох на вън,беше студено
видях те да лежиш на земята
престъпих към теб,опитах да те вдигна,
но ти беше студен също както земята,
сякаш се беше слял с нея...

Не можех да разбера какво става,
как си се озовал тук,
никога не бях те виждала толкова слаб,
сега рабрах,че това не е шега...

И осъзнах,че теб те няма,
вече не си в живота ми,
разбрах,че те загубих завинаги,
така и не успях да ти кажа какво чувствам...

Ами сега?Кой ще ми дава кураж?
Кой ще ми дава смисъл да живея?
Какво ще правя без теб?
Тъкмо те намерих и вече те загубих...

Защо трябваше всичко да свърши,
та то още не бе започнало!
Но моето не е като на другите
те поне имат шанс до си върнат човек,
който мислят,че са изгубили,
аз го пропилях...

Погледнах към небето,
то беше мрачно,
имаше една звезда,тя блестеше на фона на сивото небе
чудех се дали това си ти...

Плаках,виках,но
така и никой не разбра какво става,
беше само между теб и мен...

Ако това беше сън,
ако беше някъкъв кошмар
бих ти казала много неща,
сега вече няма смисъл

И всяка вечер ще излизам на терасата
и ще гледам небето,ще търся твоята звезда,
ще търся теб...

казва се спомен,защото всичко изживяно с този човек е само спомен и самия човек е спомен..надявам се да разберете и да ви хареса

абсолютно...даже по-лошо ще става

аз определено съм там и дано да стане нещо...

винаги съм отпочиващ

супер е  (y)

ето ви нещо,което съм писала преди седмици,дано ви хареса

Не ми остана никой
странно е как за един миг
можеш да загубиш човек,
с който се пазнавате от деца,
който знае всичките ти тайни,
познава те много добре,
приема те такава каквато си
и идва ден в който се скарвате за нещо
на пръв поглед незначително,
но това "нещо" ви разделя завинаги.
Не е за вярване,
как всичките ви преживявание заедно за миг изчезват,
всичко се превръща в спомен
и с годините този спомен изчезва.
Забравяш кой е този,който ти е помагал,
този който ти е давал всичко,
този който е стоял до теб винаги
опитваш да го замениш,мислиш,че всеки е като него,
но разбираш,че той е единствения който може да те разбере,
само той те познава и да позволяваш на всеки
срещнат да те опознава така както си позволила на него,
това е риск който аз не мога да поема...

не е нищо лично,просто ей така ми дойде тази идея...чакам отзивите ви

честит рожден ден 

пари най-добре,щот не всички знаят кво искам