Хубави.

Десет.

Десет.

Следваща част. Приятно четене.

Сърцето ми беше на път да изскочи. Вече минаваше девет, а Кларк и Саймън все още ги нямаше. Може би, нещо се беше объркало и са ги хванали. Тогава чух почукване по стъклото. Беше Саймън, а зад него Кларк. Отворих вратата на колата и излезнах, за да ги прегърна. Бяха живи и здрави. Това беше най-важното.

Шест месеца по-късно.

-Честит рожден ден !-изписка най-добрата ми приятелка Теди като махна ръцете си от очите ми. На дървената голяма маса имаше планина от хероин. -Е, харесва ли ти изненадата ?
-О, я стига. Шегуваш ли се ?- засмях се- Това ще ни стигне за десет години напред.
За шест месеца настъпиха хиляди промени и живота ми, както и аз коренно се промениха. Оказа се, че Теди е надушила нещо и вечерта, в която чаках на гарата, тя е била в багажника. След това нямахме избор и я взехме с нас. Тя и Саймън в момента ходят и са доста сладка двойка. А, колкото до мен и Кларк е малко по-сложно. Преместихме се в Орландо, ново училище, нов живот. В училище с Теди ни наричаха "Убийствените", защото сме били убийствено яки. Пълни кретени. За мен бяха просто едни тъпи овце.
Завих смачканата стотачка от джоба ми и шмъркнах една линия за мое здраве.

Не.
Няма подпис ?

Нищо, просто ми е много скучно.

Охх

Искам момче и момиче хванати за ръце.

И двата.

Не.

Аз смятам да напиша малко от историята ми..

И на мен.