вода
Какво гледаш?

Да и аз се усетих... Извинявам се...

Ето една историйка, която ми хрумна и реши да ви я споделя. Не е идеална, но се надявам да ви хареса Ето го и началото:

А taste of drugs

Изскочих от бялата къща и тичах към колата. Сълзите ми се стичаха със светкавична скорост по бузите. Ловко извадих ключа за кабриолета от късите си панталонки и забързах още повече. Късата ми черна коса се вееше леко зад мен, а сините ми очи търсеха колата. На вън беше толкова тъмно, а колата беше в черен цвят. Почти нищо не се виждаше.
Когато съзрях колата, там където я бях оставила, намалих леко крачка. Мислех си, че той няма да ме последва. Че ще помисли трезво и ще ме остави на мира. Поради неголямата видимост и поради причината, че съм малко зле с походката, се спънах в нещо и паднах.
-    Охх! – изсъсках тихо. Хванах ключовете още по – здраво и се изправих.
-    Еви! – Извика Брайън. – Не, моля те, почакай!
Този глас ме накара да забравя за болката в кървящото ми коляно и да продължа. Колата беше все по – близо до мен. Натиснах копчето и я отключих. Скочих в колата, сложих ключа в таблото и я запалих. Чух как мотора изръмжа. Това ме зареди с енергия. Сълзите спряха, а кракът ми натисна газта. Гумите изскърцаха жалостно под чакъла и докато се усетя вече летях с шеметна скорост по улицата.
Държах здраво волана. Исках да избягам оттук. Нищо не ме задържаше вече. Родителите ми бяха загинали в самолетна катастрофа, месец след като малката ми сестричка се роди. Тя се казваше Бела. Имаше бледа кожа, розови устни и бузки. Беше сладка. Сега тя живееше при баба ми.
Чудех се на къде да поема, тъй като у дома нямаше никой, а баба живееше в Маями. Реших, че ще карам накъдето ми падне. В този момент телефона ми звънна.
-    Какво искаш? – казах отегчено. Всеки път когато някой ми звъннеше, отговарях така.
-    Теб! Мол… - Беше Брайън. Още щом чух жалкият му глас затворих телефона. Това момче. За три години преобърна живота ми до толкова, че да не мога да се позная. Отначало всичко беше флиртове, закачки и подобни. Но после ни „чукна” любовта. Още на втория месец го хванах с друга. И така през месец той беше с ново момиче. Всеки път ми казваше, че ще се промени, че ма обича. Аз бях наивна и се хванах. Не, сега нямаше да стане така. Няма да си правя труда да му го връщам, но вече не ми пукаше. Нямаше да стават тотална кучка, но реших, че ми трябва промяна. Телефона пак звънна. Изключих звука. Реших да оправя грима си и свалих сенника*. Оттам изпадна снимката на Брайън. Имаше усмивка до ушите, очите му изглеждаха толкова свежо зелени. Върху тъмно русата си коса имаше зелена качулка, която идваше от суичъра му. Не почувствах нищо. Хвърлих снимката му през прозореца и се развиках от радост.
   

_______________________________________
* сложих звездичката, защото не знам дали се казва така. (ако това не е правилното название - моля да ме извините).

Добро е,, Некст!  

Страхотно!!!    
Нямам търпение да пуснеш 2-ри сезон!            

Няма да слагам картинка/ снимка, защото вече я има Приятно четене и се извинявам за грешката

                                Четвърта глава
                                „Задънен изход”
                                         2 част

***
Вратата се отвори, а от нея се появи кафявата коса на Анди. Отначало той не забеляза нищо, но когато пронизителният му зелен поглед се насочи към краката му, той видя Габриел. Лицето й бе мъртвешки бледо, очите й затворени, а тялото й отпуснато. Със светкавична скорост той грабна тялото й и я внесе вътре. Не, той нямаше да се обажда нито на полицията, нито щеше да вика линейка. Първо щеше да разбере нейното състояние.
Габриел лежеше неподвижно на дивана, докато той мислеше как да предотврати случващото се. Да, Анди отлично знаеше какво беше станало, но нямаше абсолютно никакво намерение да казва на Габриел. Е, поне докато и тя нестане като него. Нямаше друг избор. Единственият проблем беше фактът, че Габриел беше вещица. Но нейните способности се появяваха чак когато кръвта й се смеси с кръв на шейпшифтър*. В неговият списък с приятели имаше демони, вещици, вампири, върколаци, но не й шейпшифтъри. Трябваше му бързо, защото в противен случай, Габриел щеше да остане със затворени очи. Завинаги.
Анди живееше сам от доста време насам. Баща му беше в затвора за убийство на втората си дъщеря. Тоест за полусестрата на Анди. Точно поради убийството, майка му живееше в лудницата. Жената не прие добре новината.
Той се качи на вторият етаж на къщата в отиде в стаята си. Там, на нощното шкафче имаше бележник с телефонни номера. Анди го грабна и се запъти с бързи крачки към хола.

***
Не знаех къде съм. Но усещах жаждата. Жаждата за кръвта на някой случаен минувач. Жаждата за кръвта на някоя сърна, на някой заек. Аз не само го желах, но и имах нужда от него. Усещах как тялото ми е до предела на силите си. Въпреки че не бях яла нищо, когато се надигнах тялото ми изглеждаше  толкова тежко. Сякаш носех чувал с картофи на гърба си и се връщах от нивата.
Толкова бързо се понесох към кухнята, че когато пристигнах ми се зави свят. Спрях точно пред прага и огледах помещението. Беше ми някак познато. Кухнята беше огромна. С бледо жълти стени, лимонено жълти шкафове, кафяв бар плот и отдолу паркет. По средата на помещението имаше огромна кафява маса, около която имаше наредени четири стола в цвета на стените. Лампата беше запалена. Забелязах, че навън беше тъмно, но точно в този момент мислех само за кръв.
Отново със светкавична скорост се озовах пред белия хладилник. Знаех, че там нямаше да намеря това което търсех, но исках да опитам.
С надежда отворих вратата на хладилника и с тъга установих, че там няма нищо за мен. Беше празен.
- Какво търсиш тук? – Извика Анди. – Теб не те ли оставих в хола преди малко? Та ти дори не би трябвало да дишаш.
И тогава го усетих. Аз не дишах. Нито веднъж не си бях поела въздух. Погледнах зелените му очи и се затичах към него. Хвърлих се жално в прегръдките му.
Той обърна главата ми към неговата и леко допря устни до моите. Ток мина по цялото ми тяло. Забравих за всичко. За кръвта, за „гаджето ми”. За всичко. Исках го! И то веднага!

*Шейпшифтър е животно присъстващо в митологията. Описва се като човек, които може да се превръща в животни и "други" хора. (Бел. ред.)

Това ме изкефи
О.Н: Много готина и полезна тема

Оп... Ето нов линк-->

от време на време

и двата

Ми... давай 

Темата е ясна. Аз имам две. Едното е Габриел, а другото Анди