Десет.

Десет.

2х100%

Десет.

Момичето с „правилното мислене”
Разбира се, че ще се притесниш от взискателността на шефа или от ужасното изкарване с нов мъж, но ти се справяш с провалите като истинска звезда. Вместо да се насилваш да влизаш в добро настроение между ужасен ден в работата и среща с гадже, предпочиташ да си дадеш тайм-аут, за да изпуснеш парата чрез малко физическа активност, или като споделиш мъката си с най-добрата си приятелка. Ако си попаднала в леглото с мъж, който не изглежда ъъъ... обещаващ, ти ще заложиш на подхода “ще поживеем – ще видим”, вместо да решиш повече никога да не му се обадиш. А ако са ти сервирали кофти новини в работата, ще си кажеш: “Е, нещата не изглеждат много розови, но ще се опитам да извлека най-доброто от ситуацията”. Преодоляваш проблемите сравнително бързо, понеже не ги трупаш в себе си, а им даваш воля да изплуват на повърхността. В крайна сметка онова, което изглежда голяма работа, се превръща в доста по-преодолимо препятствие. Само помни, че няма защо да се чувстваш виновна, когато не си в най-прекрасното си настроение. Понякога показването на уязвимата страна от характера ти те прави да изглеждаш истинско човешко същество и по-достъпна за околните.

2х100%

Малко.
Какъв цвят са стените в твоята стая ?

И двата.
F5

През цялото време Лея бе в центъра на вниманието. Разказваше разни случки от живота си и разбира се всички я слушаха с интерес. Дори по едно време Раян махна кичур коса от лицето й. Вече не можех да ги гледам, станах и нарочно минах пред Лея. Дори леко я ритнах. Нищо не каза, само ме изгледа лошо, а аз се запътих към тоалетните.
- Не, не, не! Защо ? Защо точно Раян, господи ? - говорех аз на огледалто, в което се виждах.
- Джорджия, добре ли си ? - след секунди Анджи дойде при мен.
- Страхотно! Както виждаш Раян сваля Лея, а до преди ден я мразеше. Знаеш ли ? Просто не искам да участвам в такива драми ? Нека си разяснят нещата с Лея, пък нека тогава ме потърси. - изкрещях аз на Анджи и изхвърчах от тоалетните. Когато минах покрай масата на компанията изгледах много строго и лошо Раян и Лея и се запътих към изхода.
- Джорджия на къде ? - попита ме Стив и дойде при мен.
- Виж ги! Само ги погледни. Пфхх.. - моментално изхвърчах от кафенето, а след мен и Стив и Анджи. Още един признак, че не му пука за мен - дори и не попита какво ми е, защо така си тръгвам.
- Джорджия, почакай.
- Няма да чакам. Ако искаш остани при тях, за да се насладиш на прекрасната им гледка. - изсъсках аз на брат ми и след като минах покрай кафенето ги видях през стъклото. Раян го нямаше ?
Продължих по пътя си, но се блъснах в някой.
- Раян, какво искаш ?
- Какво ти стана ? Още сме на първо ниво във нашата връзка, а виж какви ги вършиш.
- Какви ?
- Сваляш Лея, ето какви. Виж чувствам се ужасно, за това просто ме остави. - извиках аз и избутах Раян. Преди да тръгна той ме хвана за китката и когато се отдръпнах излезнах точно на шосето. Към мен идваше кола..

Имам идея зан ова история и мен лично адски ме кефи. Скоро първи сезон на тази история свършва и идва 2ри. А след като свърши 2ри идва и новата история. Ще бъде малко по-различна и нямам търпение да я пусна. ^^

Да.

Ами точно, де. Първата глава на една история трябва да е дълга, увлекателна за да има читатели.

Да.