Сурикат.

През цялото време.

Пет.

Говорих за Пепи, но както и да е.
ОН: mechencety97 -бан

Десет.

Голяма пичка е - бан ;*

Никога преди не съм я виждала.

Не ми харесват.

Следваща част. Приятно четене.

Беше някъде към три през ноща, когати се събудих. Изненадващото беше, че Саймън спеше само по боксерки, а аз бях сгушена в него. Ароматът му ме опияняваше. Големте му ръце се бяха овили около тялото ми като змия, а дъхът му гъделичкаше кожата ми. Беше практически невъзмозно да стана от леглото без да го събудя. Бгледах се в него. Момчешките му черти, които бях забелязала при първата ни среща вече бяха изчезнали. Тялото му беше оформено и с мускули, а не хилаво, както преди.
Реших да се разкарам веднага, защото това нямаше да донесе нищо хубаво. Леко отместих ръцете му и се плъзнах го края на леглото. Изненадващо, но Саймън не трепна гори, просто си лежеше там и спеше като пън.
Отидох до банята, за да измия лицето си и да намажа раните със заздравяващ мехлем. Всъщност, леките синини бяха станали големи лилави петна, а болката беше изгаряща. След като приключих с намазването, прибрах мехлема в шкафа и се погледнах в огледалото. Пепеляво русата ми коса бе пребоядисана в катранено черно, което перфектно контрастираше със зелените ми змийски очи.
-Съжелявам ! Ужасно много съжелявам. -Кларк седеше зад мен, сложил ръце на рамената ми. -Полудях, загубих контрол. Не искам да гледам как този боклук те убива. Саманта, моля те, прости ми ! Опитай се да надмогнеш чуствата си и ми прости. Разбери ме.
-Да надмогнеш себе си значи да простиш и непростимото, а аз не мога. -казах студено и отидох в хола.
Планината от хероин седеше непокътната на масата. Реших да се уважа, все пак имах рожден ден и единствения, който се сети беше Теди. Шмръкнах няколко линии и се отпуснах на кожения диван. Пред очите ми затанцуваха звезди.
-Пак ли си надрусана ? -гласът на Саймън отново ме сепна.
-Грр, защо не спиш ? -попитах.
-Защо ми е да спя, когато ти си безбожно надрусана, лежаща на дивана по бельо ? -засмя се той и седна на ръба на дивана, погалвайки глезена ми.
-Ти няма да се откажеш, докато не стане, нали ? -извъртях очи.
-Точно така. -лукаво каза той.
-Добре, тогава да свършваме по-бързо. -отговорих и го дръпнах върху мен.
Устните му целуваха всяка част от тялото ми. Всяко докосване беше като изригващ вулкан - огнено и страстно.
Всичките ми инстинкти крещяха да приключа още сега с това, но бях безсилна пред напиращото удоволствие.
-Леле ...-казах след като всичко утихна. -това беше ..
-..Невероятно, уникално страхотно изживяване. -довърши Саймън.
-Всъщност, такова беше. -засмях се аз.
-Казах ти, че като се надрусаш ще се случи. -ухили се той.
-Да, но няма да се повтори. -отбелязах аз, отмятайки един кичур от косата му. -Толкова си се променил.
-Харесва ли ти ? -засмя се той.
-Оф, защо поне за минута не си сериозен ? -попитах аз.
-Ето, сега ще направя нещо много сериозно. -отговори ми той без никаква нотка на смях в гласа си.
Скочи върху мен и всичко започна от начало.

Десет.

Гладна съм.

Оф, кашлям, носа ми е бом-бок и нещо ми е лошо. Пак съм болна сигурно, утре ще ходя на лекар. Била съм болна през януари, февруари (или както се пише тоя месец), март и сега през април.