Хахаха кой знае сега как се ядосва... 

Дават ли нещо интересно, сега не трябваше да ли да дават Частна практика?

(wave)

Добър вечер. 

Как си?

"Под Игото"- Иван Вазов

Здравейте

`
Аз

... сънят е мястото, което аз си представям и мястото на което искам да бъда.
Мразя да спя защото..

Една нова история! В нея разказвам от името на момче и момиче. Използвала съм някои имена, които се споменават и в другите ми истории, но просто ми харесват, а и мисля, че точно на тази история им подхождат. Няма да е дълга, ще е може би от около 2-3 части.
Надявам се ви хареса, на всяка част ще слагам песен, досега не съм го правила, но мисля, че ще има по-голям ефект да си представите точната картина. Надявам се да ви хареса!

http://www.youtube.com/watch?v=LVsrP9OJ6PA

Отново онзи звук чувах в главата си, онзи така нежен и възбуждащ звук. Звук, който бе толкова нежен, толкова красив, всяка нотка, която се чуваше ме изпълзваше с огромно одовлетворение. Обичах този звук, сякаш той бе проникнал там където допусках много малко хора. Там където тишината бе по-приятна, от компанията на хората. Там където дори самотата бе красива. Всяка сутрин заспивах и се будих с тази мелодия. Харесваше ми да я слушам. Бе толкова красива. Макар и без думи, тя казваше всичко.
Отворих очи и една доста нежна усмивка изгря на лицето ми. Преметнах белия чаршаф върху себе си на една страна и отидох до прозореца, размърдах завесите и я видях, отново онова момиче на хъмла. Близо 2 години се будих от този прекрасен звук без да ми омръзне, но не знаех името й. Не знаех коя е, но трябваше да знам, имах нужда да знам.
Живеех сам в къщата, преди 2 години се нанесох тук. Преди това бях градско момче. Партита от сутрин до вечер. Пияни нощи, които не помня. И дори не искам да помня. Исках да се отделя от всичко и всички и определено се получи. Взех две чаши кафе и тръгнах право към онзи хълм. Вървях радостен от факта, че ще я видя и че ще се запозная с нея.
Вятарът подухваше леко и галеше сетивата ми, както и нейните и това се виждаше, но не само вятъра, а мелодията също. Всеки път тя си поемаше дълбоко дъх, затваряше очи и се усмихваше нежно, сякаш виждах лицето на ангел. Тя не ме усещаше, просто свиреше, сякаш нищо не съществуваше за нея. Не посмях да прекъсна прекрасната мелодия, за това просто стоейки прав зад нея изчаках тя да приключи своята мелодия.
Щом приключи доста дълго време остана да гледа напред, гледаше как вълните на морето се разбиваха в скалите.
-Красиво е, а? –каза тя с толкова нежен глас, сякаш я познавах от години, успя да докосне всяко чувство в мен.
-Да. –леко засмяно и учудено казах аз. –Аз... –тя веднага ме прекъсна.
-Мислише, че не знам, че си тук? –отново без да отмести поглед от далечината тя говореше.
-Да.- за момента млъкнах ме и се чуваха само вълните. –Донесох кафе! –засмяно и подадох чашата, а тя просто с такава финост се обърна.
-Не, благодаря! –изправи се, божичко сякаш виждах рая пред себе си.
-Съжалявам аз съм Лео. –подадох ръка. –Приятно ми е! –усмихнах се, но тя така и не ми подаде ръка. Леко и доста неловко чувство ме обвзе. Оттеглих ръката си и се засмях.
-Беше ми приятно, Лео. –усмихна се и тръгна.
-Почакай! –извиках след нея. –Дори не знам името ти. –останах на онова място до пианото, не знаех защо то стоеше там, нямах си и ни най-малка представа, но ми харесваше още повече сега, когато макар и да знаеше името ми, тя все още бе загадка за мен. Толкова красива загадка, че дори и векове да минеха отново не бих я разгадал. Загадка, която си струваше да разплетеш до край, загадка която си заслужаваше да вземе от времето ти, загадка която си струваше да разгадаеш.

Не.
Шантъв Петък?

Ами мисля, че утре защото нали го дават във Вторник в Америка, а тука при нас се качва в Сряда.
Тъмо видях, да утре ще е при нас и ще можем да го гледаме.