30.Някои червеи ,ако не намерят храна започват да се ядат сами себе си.

Изключително умно!  

Но не е нещо особено!

Оххх...само да си легна...Пффф няма да стана целия уикенд! |-)

Спи ми се,утре е събота,ужас!Два тъпи дни прекарани в мързелуване...Пфф |-(

Ммм...зависи за кого!
Пука ли ти хората,които виждаш да плачат?

Аз бих си направила черно сърце на лявата китка!

Да,би трябвало да се запазва!Същото е като да изтриеш изпратен смс,ти го премахваш,но при получателя си остава!

–Ето я и нея!Какво ще кажете?–Рен поднесе една голяма торта обсипана с плодове и най-различни цветове на едър възрастен мъж и малкото му момиченце,сгушило се зад него.Лейла стоеше уплашена и в същото време развълнувана в ъгъла,очаквайки отговора на клиента.Притеснението я бе обзело до такава степен,че не усещаше как стиска шишето с кленов сироп,разспивайки се полека по плота пред нея.Беше прехапала устната си,очите й бяха присвити,а сърцето й щеше да изскочи от уплаха.И имаше причина да се държи така.Това беше познат за много хора,виден човек от телевизията.Харесаше ли му се тортата,сладкарницата й я чакаше триумф.
Мъжът стоеше дълг време втренчен в изящно покритата и украсена с крем и боровинки торта,без да обели и дума.Веждите му бяха смръщени,но изражението му не можеше да бъде разпознато.За част от секундата хвърли бърз поглед към Рен и после отново се върна на сладкиша.
–Поздравявам Ви,г-н Скот.Тортата надмина очакванията ми тройно–след тези негови думи,на лицето му се изписа широка усмивка–Трябва да знаете,че ако и на вкус е толкова неповторима,Ви очакват големи поръчки от мен и колегите ми.Да не споменаваме хиладите ми роднини и...
–Извинете,че ви прекъсвам и благодаря,но заслугите са изцяло на сестра ми Лейла,която очаква отговора Ви от онзи ъгъл–Рен посочи треперещата девойка,която все по-упорито натискаше шишето сироп.
–Тогава нека поздравя нея–господинът се надигна от металния стол и се запъти към Лейла.Тя на свой ред се опита да придобие естествен вид,но без резултат.Мъжът й хвърли окуражаващ поглед и каза:
–Изглежда страхотно!Тортата е невероятна.Специални поздравления за главния готвач–подаде ръката си и след секунда обмисляне с Лейла се ръкостискаха.
–Благодаря,за мен беше удоволствие!–усмихна се изненадано тя.
След около час с Рен затвориха сладкарницата и тръгнаха по мокрите от дъжда улици.
–Ще празнуваме!От сега нататък ще има за какво!Виж какъв напредък!Не е ли това,което искаше?!–Рен я погледна вълнуващо и въпросително.
–Рен,това не е и наполовина от това,което наистина искам.

[b]ПС:Различна е,не исках да е някоя история за раздяла или любов!Приемам всякакви критики! [/b]

За да после ти се присмива,че си дебела!
Защо бадемите са по-големи от фъстъците?

Тази с покрива е уникално яка!Браво!

+1.Напълно вярно.

Преди седмица с приятелки!