#1052 Re: Лично творчество » Memories, stories and something more.. » 2011-12-06 14:38:52

- Имаш десет минути за да се оправиш. - каза Стив и моментално се качих в стаята си. Грабнах от гардероба си черно потниче, с едно рамо и къси черни дънкови панталонки по мен. Обух черни много яки токове. Вързах косата си на висока конска опашка. За грим сложих много малко черни сенки, спирала и гланц. Пръснах си малко парфюм. Грабнах плика с подаръка на Стив.
- Идвам. - извиках аз, докато слизах по стълбите.
Стив ме чакаше в колата. Заключих вратата и скокнах в колата.
- Предполагам, че после ще забравя да ти дам подаръка, за това.. Ето, честит рожден ден.
- Мерси.
Вилата бе на около 4-5 km. от нас. Колата се движеше бързо. След известно време навлязохме в нещо като гора. Пътя беше доста овъртян. Изведнъж колата зави и продължи по някакъв път. След 2-3 минутки колата спря. Намирахме се пред вилата. Тя бе на 2 етажа, с малък двор. Цялата бе от дърво. А езерото бе невероятно. Къщата бе почти до езерото, а гледката невероятна. Небето се бе леко смрачило и правеше гледката още по-величествена.
- Готово, пристигнахме. - каза Стивън и взе ключовете от колата. Той отвори багажника и изкара 2 щайги с бира и кола. - Джорджия, вземи тези 2 плика. - каза Стив и се отправи към вилата. В пликовете имаше чипс, пуканки...
Когато влезнах във вилата наистина останах очудена. Бе в доста добро състояние. На първи етаж имаше голям хол с камина, баня и кухня. На втори етаж имаше 4 стаи.
Извадих чипсовете и ги изсипах в големи купи. Стив нареди колите и бирата на плота и от един от шкафовете извади.. Цяла щайга с алкохол - уиски, текила, Jack Daniels.
Не възразих да има алкохол, тъй като тази вечер мислех да се отпусна и да се отдам на всяко удоволствие.



СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА..

- Ето ги и гостите. - каза Стив и излезе навън. Пред вилата паркираха 4 доста скъпи коли. От тях излезнаха около 15-20 човека.
- Стивън, честит рожден ден, брат.
- Честит, Стиви.
- Братче, всичко най-най.
Всеки един от гостите поздрави Стивън и влезе във вилата. Музиката се наду на макс и вилата заподскача. Запознах се с всички, които не познавах.
- YES! - извиках аз от радост. Най-накрая от далечината се зададена и колата на Анджи. А щом Анджи идва, значи и Раян ще е с нея.
- Джорджия ! - извика Раян и се приближи до мен.
- Раян, много се радвам, че дойде. - казах аз и го прегърнах. - Боже изглеждаше невероятно. Толкова секси, че ми идеше да му се нахвърля. Бе облякъл накъсани дънки, черна тениска, черно кожено яке и кецове. Косата му бе на иглички.
- А, за мен прегръдка ? - каза Анджи и двете се прегърнахме. И тя не оставаше по-назад с облеклото. Бе облякла доста стилна лилава рокля по нея.
След като и последните хора дойдоха купона вече бе в разгара си. Всеки се забавляваше на макс. Дори и изпуших първата си цигара на този купон. Хареса ми.
- Всички в езерото !! - извика Стивън и всички се втурнаха след него. Всички момичета махнаха скъпите рокли и останаха по бельо. Момчетата хвърлиха дрехите си и скочиха с всичка сила.
В къщата останахме само аз и Раян.
- Хайде, Раян какво чакаме ? Да отиваме при останалите. - казах аз и го дърпах ръката му.
- Джорджия, не! Чакам достатъчно и мисля, че това е перфектния момент за да ти кажа какво чувствам, когато съм с теб. Още в първия момент, когато те видях сърцето ми заби лудо. Разбрах, че си различна. Наистина. Винаги, когато съм с теб съм щастлив. Джорджия, обичам те!
Господи, тези думи, които ми каза Раян ме накараха наистина да се чувствам специална. Той е момчето..
- Раян, аз... Обичам те! - казах аз и се приближих до него.
Без да каже и дума, вдигна ме на ръце и ме целуна. Целувките му бяха нежни. Обгърнах го с ръце. Той прокара ръце по кръста ми.
- Джорджия, искаш ли ... ?
- Искам. - Никога не съм била по-сигурна от сега. С него искам да е първия ми път.
Двамата се качихме в една от стаите на втори етаж. Той съблече потника ми, а аз тениската му. Махнах ме дънките си и се хвърлих ме на леглото. Първоначално само се целувахме. Целувах го по устните, врата, гърдите. Накрая двамата останахме чисто голи. Бе невероятно, а и с правилния човек. НЕЗАБРАВИМО!

КРАЙ!

#1056 Re: Лично творчество » Memories, stories and something more.. » 2011-12-05 20:20:09

Наистина се радвам, че ви харесва. Утре ще се опитам да пусна последната част и ще помисля за 2ри сезон. Ще се опитам да има 2ри сезон, само да ми дойде музата.

#1063 Re: Лично творчество » Memories, stories and something more.. » 2011-12-05 19:17:47

Днес ще пускаш ли?

Не, съжалявам. утре ще се опитам и да знаете, че следващата част ще бъде последната..

#1064 Re: Лично творчество » The ability of living. » 2011-12-05 19:16:10

Радвам се, че ви харесва.

2 ЧАСТ

- Кайла, къде си ? Ако си още у вас ще те убия. - каза злобно Моника, докато говорехме по телефона.
- Ето ме. Влизам. - казах аз и затворих телефона.
Както винаги всички бяха насядали на любимата ни маса. Кафенето бе много уютно, със стъклени масички и бели диванчета.
- Да поръчваме. - казах аз и седнах до Чейс. Мо ме изгледа доста негативно.
Компанията сме аз, Чейс, Люк, Мо, Дерек, Силвана и Лора.
Дерек е доста хубаво момче - с кафява коса и сини очи. Преди година имахме опити да станем гаджета, но без успех. Докато се зарибявахме, той изведнъж ми обърна гръб и тръгна с Криста, която вече не е от този град, но все пак с него запазихме приятелските си отношения. Както и да е.. Силвана е с руса къдрава коса и синьо-зелени очи. Не много висока, горе-долу колкото мен с нормален тен. Моите и нейните родители, са много близки. Лори е с черна къса косичка, леко тъмен тен и кафяви очи. Наистина е много хубаво момиче.
- Какво ще обичате ? - попита ни Евън. Евън е момче и почти винаги ни обслужваше в кафенето.
- За мен капучино с повечко пяна. - казах аз.
- Кола - Чейс и Дерек.
- Мока. - казаха Мо и Лора.
- За мен само вода. - Силвето.
След като поръчахме Евън отиде на бара.
- Е, момичета. Има ли нов клюки ? - попитах аз и кръстосах крака.
- Ти как мислиш ? Нашата Бианка отново се е събрала с Дилън. - каза Силвана и започна да се рови в чантата си.
- Ето напитките. - Евън остави напитките на масичката, заедно със сметката.
- Шегуваш се. Това момче ще пати много с тази кучка. - казах аз и изгледах злобно.
Бианка и най-гадното същество в училище. Както знаете във всяка гимназия или училище си има разглезена богаташка. Е, в нашето е Бианка. Живее няколко къщи след нашата. Тя е със дълга кафява коса и кафяви очи. Абсолютно винаги е облечена с доста модерни дрешки и не спира да се фука. Предполагам, че ви е познато. Е, да. Да не забравяме момчетата - сменя ги като носни кърпички. Преди няколко дена скъса с Дилън и сега пак. Боже, боже..
- Виж. - каза Силвана и ми подаде телефона си. Имаше снимка на Биянка и Дилън в доста неудобно положение.
- Уоу, ако това лъсне във фейсбук или блога ми ще стане голям купон. - засмях се аз и й върнах телефона.

#1068 Re: Архив » Задай своя въпрос на следващия. » 2011-12-05 12:32:33

Горе-долу.
Каква е последната ти оценка и по какво ?

#1069 Re: Лично творчество » The ability of living. » 2011-12-04 19:20:48

Нова история. Нямам муза за 2ри сезон Memories, stories and something more.. Няма смисъл да го пускам и да го зарежа, нали ? Таа, Hope you like it! (:


1 ЧАСТ.

Събота, 1 април


- Пуснете ме, по дяволите! - виках аз. Намирах се в черен бус. Пред мен стояха две мъжки фигури, с доста хубави тела. '' Ами ако ме изнасилят и това е края ? '' - Мислех си аз. Бях доста хубаво момиче на 17 и няма да е много добре да ме изнасилят, нали ? Момчетата бяха облечени доста тийнеджърски, така, че предполагах, че са ме отвлекли някакви тийнеджъри.
- Млъквай! - извика едно от момчетата.
Бяха ме настанили на някакво супер неудобно столче и вече ми ставаше адски неудобно, тъй като гащичките ми, ми бяха влезнали в дупето.
- Какво ще ми направите ? - попитах аз отчаяно. Дори и не можех да се почеша, мамка му, а така ме сърбеше носа.
- Мълчи или ще... - точно тогава едно от момчетата се засмя. - Не мога. Твърде смешно ми е! - каза той и махна черната маска, която бе на лицето му.
- Какво по.. Чейс, Люк ?
Сигурно се питате кой са Чейс и Люк. Чейс е гаджето ми, а Люк е неговия най-добър приятел. Нека ви опиша Чейс. Кестенява коса, която е леко разрошена, кафеви очи и страхотни устни за целуване. Тялото мисля, че е ясно, но все пак - страхотно. Не е нито прекалено напомпан, нито някое леке. Какво да ви кажа.. Едно от най-желаните момчета в училище '' Уест Хай ''. Характера му.. Много е нежен и добър с мен, винаги когато имам нужда от него, той идва. Вече сме 7 месеца заедно. Сладко, а ?
Люк също е доста хубав. Рус, със сини очи и хубаво тяло.
- Кайла. - казаха момчетата в един глас и изведнъж вратата на буса се отвори.
- Компания ? - Отвън бяха цялата компания.
- ЧЕСТИТ 1ВИ АПРИЛ !
- Хора, вие не сте добре! Ако знаете какво си помислих. - казах аз и не спирах да се смея.
- Свиквай. - каза Моника.
Моника една част от живота ми. Казвам една част, тъй като сме неразделни. Познаваме се от 3 годишни. Мо е с кафява права и дълга коса. Има супер тяло, казвам го, тъй като съм я виждала по бански.
- Престани! - засмях се аз. - Хора, предлагам ви след 30 минути в нашето кафене. - Не, не нашите родители са собствениците, а казвам '' нашето '', тъй като доста често висим там, пием сок или кафе и пушим. Като споменах родители.. Родителите ми са най-свестните и готини хора на света, най-вече майка ми. Мислите си '' За всяко дете, неговите си родители са най-добри ''. Е, може и да е така, но моите нямат равни. Споделям всичко на майка си, винаги ме пуска на дискотеки, купони и т.н. Даже по някой път ходим заедно да пазаруваме заедно. Татко си е зает, човек, но все пак му остава време за мен - неговата тиквичка.
- Съгласни! - извика компанията и всички се разотиваха, освен мен и Чейс.
- Слънчице, нали не се уплаши. ? - попита ме Чей и започна с неговите лиготий.
- Да, хич. Хайде, че ме знаеш каква съм. Докато си избера какво да облека ще стане други ден. - Двамата с него се целунахме и аз се отправих към нас. Точно след 10 минути вече бях в нас. Мама и татко ги нямаше, така че направо се отправих към стаята си. Споменах ли, че имам брат на 14 ? Да, имам.. За съжаление. Казва се Браян. Казвам за съжаление, защото от 2 години водим война. Непрекъснато се прецакваме един друг, но в повечето случай той пати. Реших да го посетя в стаята му.
- Братче... - казах аз и се стъписах от това, което видях. Той и някакво момиче на около 15-16 лежаха на леглото и се целуваха ?
- Кайла, аз... - Братчето ми, доста се засрами, а да не говорим за момичето. Веднага се изправи и стана като домат.
- Спокойно, де. И твоя ред ще дойде. - засмях се аз и ги оставих.
Влезнах в стаята си и си отдъхнах. Нека ви опиша стаята си.
Стените са розови, пода е тъмен. Леглото ми е голямо, с бели завивки на черни ивици. Не си мислете, че стаята е детска, напротив. Розовото не е нито супер светло, нито много тъмно. Цвета е перфектен за моята възраст и много си го харесвам. Над леглото си имам голяма картина, на Париж през нощта. Имам едно бяло нощно шкафче, което е заето от списания за мода. Гардероба ми е в отделна стайчка.. Сещате се, като по филмите. Имам разбира се и тоалетка, на която са абсолютно всичките ми гримове, гердани, обеци. Имах си и отделна баня, разбира се. Точно до вратата имам закачалка, на която са всичките ми чанти ( а те са доста ), шалове, шапки и якета. Също така имам и чисто бяло диванче, на което има 2 декоративни възглавници - едната черна, а другата бяла. Бюрото ми бе в бял цвят и на него имах различни книги, учебници, дискове с музика, а над самото бюро имах табло със снимки на приятели... За сега това, а по нататък ще ви обяснявам още за стаята ми.
Отворих гардероба си и избрах да облека
бежаво потниче , чисто бели дънки, който бяха по мен,бежави ботички. Взех си голяма чанта в която сложих цигари, ключове, гланц за устни, мокри и сухи кърпички и телефона ми. Времето бе слънчево, но за всеки случай си взех яке.
Тръгнах към кафенето.
 

Потничето: http://store.picbg.net/pubpic/1A/0B/70b … a51a0b.jpg

#1073 Re: Архив » Задай своя въпрос на следващия. » 2011-12-04 15:10:19

7
Имаш ли любимо заведение за хранене ? Ако да, кое е то ?

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook