харесва ми

полезно

хубаво е

Добре, но след малко ще трябва да ставам да уча за матурите в понеделник
Ти?

Как сте?

О, да забравих

Докато зачудено стоях и си мислех, чух някой да слиза при мен. Уплаших се и бързо скрих писмата зад гърба си. Чух мама:
-Мила, качи се горе! Ще се разберем.
-Защо ти не слезеш долу?- отядох й се.
-Ела, ще направим супа или ще отидем на ресторант.- каза тя сякаш нищо не се е случило.
-Няма да дойда. Да умреш дано!- казах плахо знаейки, че после ще го отнеса.
Чух я- изкрещя силно и се затича нагоре. Явно изпусна нещо, защото някакъв метален предмет затропа надолу. Най-накрая падна от последното стъпало- беше същия кухненски нож. Очевидно е знаела какво прави. Грабнах ножа и бавно тръгнах нагоре. Когато се изкачих до мазето, видях, че беше тъмно и пусто- телата си бяха отишли. Бавно се запътих към вратата за първия етаж. Застанах зад ъгъла- ами, ако мама беше там? Вратата се отвори рязко, изплаших се и за да се предпазя от нещото дошло за мен, протегнах ръката си. Сгреших. Майка ми лежеше потънала в кръв на пода. Изпуснах оръжието и клекнах. Ръцете ми бяха целите в кръв. Легнах и осъзнах, че вече наистина съм сама.

Интересно.

здравейте

А и ти трябва разрешение от модератор

9:30 ч